„Здравейте, синът ми е в I клас и много се тревожа. В класа има 2 момчета, които често започват караници, дори бой, и синът ми се увлича и участва. Лошото е, че ме е страх както за здравето му, така и да не стане агресивно дете. Не знам кой е виновен в случая – тези 2 момчета? Родителите им, защото допускат децата им да се държат така? Учителката, защото не успява да ги овладее? Какво може да се направи в такава ситуация?“
Отговаря Зорница Огнянова, майка на две момчета - на 14 и на 10 години.
Аз съм родител на 2 момчета и съм била от другата страна – единият ми син беше тормозен от деца и в детската градина, и в училище. Ще се опитам да се поставя на вашето място и да предположа какво бих направила.
Според мен агресията и боят са недопустими в училище и не бих искала детето ми да е потърпевш, участник или дори свидетел на подобни неща. И все пак не мога да не отбележа, че и двете ми деца имаха трудности в първи клас – при това не с материала, а с адаптирането им към новия преподавател и новия „ученически“ живот. Да, те бяха в предучилищна в училище, но това беше по-защитена среда, с повече почивки и по-малко учене.
В I клас се получи и една борба за намиране на място в групата – при момичетата процесът беше повече с думи, а при момчетата нещата загрубяваха – редовно имаше посдърпвания, блъскане, дори удари. Т.е. наистина трябва да се прецени кога едни отношения са минали нормалната граница, колко често се случва това и дали наистина говорим за неприемливо поведение.
Вие питате кой е виновен – едва ли външен човек може да ви каже, но ето моето мнение:
Не мога да обвинявам само децата, защото най-вероятно те не са приучени да спазват правила и да приемат поставени граници. Възможно е да имат физиологичен или психологичен проблем, който не е установен.
Не мога да обвинявам само родителите, защото знам колко е трудно да си родител и как понякога нещата се изплъзват от контрола ти и се надяваш, че някой друг – по-опитен и компетентен (учителят) ще се справи с това, с което ти не успяваш.
Не мога да обвинявам само учителя, защото осъзнавам колко е трудно да обгрижваш 25 деца, да им преподаваш както учебен материал, така и ценности и поведение и едновременно с това да овладяваш 1 или 2 деца с емоционални проблеми, липса на възпитание или специфични нужди.
Прехвърлянето на отговорността и търсенето на вина едва ли ще помогне.
Какво не бих направила:
1. Не бих настоявала децата да бъдат прехвърлени в друг клас или друго училище – защото така не решаваме проблема – техния и на другите деца, бъдещи техни съученици. А в дългосрочен план не решаваме проблема на обществото, а създаваме едни млади хора, които са свикнали да бъдат сочени с пръст и отлъчвани.
2. Не бих отсъдила, че проблемът е на родителите на агресивните деца, и по този начин да се изолирам от ситуацията.
3. Не бих приела автоматично, че вината е на преподавателя, който не успява да коригира неприемливото поведение в класа. Да, вероятно има опитни учители, които биха успели да се справят в подобна ситуация, но все пак трябва да сме наясно, че в съвременното училище правата на учителите са силно ограничени. Те разполагат с недостатъчно ресурси, липса на подкрепа от институции и общество и натискът върху тях отвсякъде е много силен. В крайна сметка, можем ли да прехвърлим отговорността за лошото поведение на 2 деца върху учителя, който се грижи за 25 деца, по 6 часа на ден, 5 дни в седмицата?
Какво бих направила:
Първо бих говорила с родителите на 2-те деца и бих сигнализирала за тяхното поведение, бих споделила тревогите си. Ще е чудесно, ако с тях успеем да постигнем съгласие и видя ангажираност към решаването на проблема.
Ако родителите отказват да признаят проблема или пък го решават с насилие към децата си (да биеш детето си, защото се бие в училище – да, чувала съм и за такъв подход) и в крайна сметка нещата не се променят, бих говорила с учителката и бих я помолила за съвет и съдействие.
Ако учителката не успява да овладее тези деца – а това, да си признаем, е възможно по много причини – и проблемите продължават, бих предизвикала обща родителска среща и бих помолила всички ние, родителите, да генерираме идеи за справяне със ситуацията – дали да са общи игри между децата, дали да са посещения на специалисти и т.н.
Аз мисля, че решението е в нашите ръце – на деца, родители и учители. Най-лесно е да изгоним децата или да обвиним родителите, или да сменим учителката. Но това няма да реши основния проблем – деца, които общуват чрез агресия.
Още по темата:
Защо децата проявяват агресия в училище - мнението на един учител
В класа на детето ми има агресия - отговаря психологът
