Блог

Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?

На пръв поглед много лесен въпрос, но предизвика у мен доста размисли.

Попитах трите си момчета (19, 9 и 8 г.) какво мислят. Под понятието състезание всички си представят най-„известната“ му форма – училищните състезания. Е, резултатът е следният.

Малките дават 8 по скалата от 1 до 10. Единият не дава повече, защото го притеснява частният случай, когато би се състезавал срещу приятел. Колебае се дали би отстъпил нарочно, за да не се скара с приятел. Другият не дава повече заради сериозния риск да загуби и да се чувства нещастен от това. Но казва „все пак винаги има шанс да победя“.

Разбира се, че са нужни – но на родителите, не на децата!

Според мен по този начин родителите потвърждават за себе си, че са добри родители, че правят всичко, което е необходимо, за да успеят децата им в живота. Защото тук резултатите са измерими, нали? Има ясни действия – уроци, курсове, състезания и ясни резултати – добри, или лоши. И затова те са готови на жертви – плащат в пари, във време, в логистика и очакват възвръщаемост (в оценки) и дори благодарност (в разбиране и послушание) от децата си.

Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!

Предстоят доста почивни дни с децата и е напълно възможно да им доскучае… Ако искате да отложите даването на устройствата, ви предлагаме няколко идеи за (съвместни) занимания, които със сигурност ще им харесат!

И така, какво да подарим? Скъпо или евтино? Най-скъпото нещо, което съм получавала за Коледа, е нов компютър, купен от заможен родител „за да улесни работата“.

Най-евтиното: наполовина използван, мокър лигав сапун, задигнат директно от банята вкъщи и увит в лист от тетрадка. Познайте кое от двете ме накара да се скова от неудобство и кое ме трогна до сълзи.

Вече съм на 40 години и да си призная честно, най-важните неща научих не в училище и в университета, а в професионалния и личния си живот. Т.е. все още не съм убедена, че имаше изобщо някакъв смисъл да уча химия, физика и по-сложната част от математиката, защото те никога, за нищо не ми потрябваха поне до този момент.

Баща съм на деветгодишен син в трети клас.

Всеки път, когато прекосявам училищния двор, най-често със сина ми до мен, чувам реч на омразата, с която малки и големи ученици се обръщат едни към други. „Всеки път“ не е случаен израз, а означава, че това се случва действително всеки път.

Тази тема ме затрудни много, защото гледам на нея едновременно от много гледни точки: като ученик, като родител на двама много различни ученици, като обучаващ възрастни, и всичко това през очите на бивш пънкар.

Не плашете детето с измислени неща (Баба Яга, Торбалан, Злата вещица, призраци и др.) или с реални неща (Лошият чичко полицай, някоя съседка и др).