Блог

Деси Алексиева, майка на пет деца; книжарница, издателство, четене за най-малките; жонгльор в живота, изпускащ по две-три топки едновременно, но добавящ по десет нови. По образование – филолог, 22 години работих в една от големите корпорации, а след това реших да правя това, което обичам – да се занимавам с книги, деца, четене, ранно детско развитие. Не успях да завърша магистратурата си по психология, но може би тази година ще направя и това.

Всяко дете рано или късно влиза в досег с виртуалния свят и за родителите това почти винаги е стресов момент. Важно е да се разбере, че около онлайн реалността съществуват много митове, заради които родителите погрешно ограничават децата си.

Страхотна новина - инициативата „Играя и уча“ стартира за четвърта поредна година!

Според родителите част от негативните характеристики на детското заведение са:

Много на брой деца в групата. Групите в общинските детски градини обикновено се състоят от около 25–30 деца. Обективно погледнато, няма възрастен, който да има физическата възможност да полага еднакви грижи за тях. Учителят също не може да обърне внимание на всички нужди на всички деца по едно и също време.

За някои родители думата „конкуренция“ има отрицателно значение – борба, съперничество между децата, при което един печели и много губят. Според тях състезанията и олимпиадите могат да причинят стрес и разочарования на детето.

Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?

На пръв поглед много лесен въпрос, но предизвика у мен доста размисли.

Попитах трите си момчета (19, 9 и 8 г.) какво мислят. Под понятието състезание всички си представят най-„известната“ му форма – училищните състезания. Е, резултатът е следният.

Малките дават 8 по скалата от 1 до 10. Единият не дава повече, защото го притеснява частният случай, когато би се състезавал срещу приятел. Колебае се дали би отстъпил нарочно, за да не се скара с приятел. Другият не дава повече заради сериозния риск да загуби и да се чувства нещастен от това. Но казва „все пак винаги има шанс да победя“.

Разбира се, че са нужни – но на родителите, не на децата!

Според мен по този начин родителите потвърждават за себе си, че са добри родители, че правят всичко, което е необходимо, за да успеят децата им в живота. Защото тук резултатите са измерими, нали? Има ясни действия – уроци, курсове, състезания и ясни резултати – добри, или лоши. И затова те са готови на жертви – плащат в пари, във време, в логистика и очакват възвръщаемост (в оценки) и дори благодарност (в разбиране и послушание) от децата си.

Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!

Предстоят доста почивни дни с децата и е напълно възможно да им доскучае… Ако искате да отложите даването на устройствата, ви предлагаме няколко идеи за (съвместни) занимания, които със сигурност ще им харесат!

И така, какво да подарим? Скъпо или евтино? Най-скъпото нещо, което съм получавала за Коледа, е нов компютър, купен от заможен родител „за да улесни работата“.

Най-евтиното: наполовина използван, мокър лигав сапун, задигнат директно от банята вкъщи и увит в лист от тетрадка. Познайте кое от двете ме накара да се скова от неудобство и кое ме трогна до сълзи.

Вече съм на 40 години и да си призная честно, най-важните неща научих не в училище и в университета, а в професионалния и личния си живот. Т.е. все още не съм убедена, че имаше изобщо някакъв смисъл да уча химия, физика и по-сложната част от математиката, защото те никога, за нищо не ми потрябваха поне до този момент.

Баща съм на деветгодишен син в трети клас.

Всеки път, когато прекосявам училищния двор, най-често със сина ми до мен, чувам реч на омразата, с която малки и големи ученици се обръщат едни към други. „Всеки път“ не е случаен израз, а означава, че това се случва действително всеки път.