Клевър Бук

Средното училище Хънтингтън намалява драстично проявите на лошо поведение, след като заменя временното изключване на учениците от училище с „временно включване“.

При временното включване, вместо наказания ученик да бъде отстранен за известно време от училище, неговият родител е поканен да се присъедини към учебните часове и да бъде рамо до рамо с детето си по време на учебния процес.

Ученикът от училище Хънтингтън Джъстин споделя как му се е отразила новата мярка:

„Миналата година бях отстраняван от занятия няколко пъти. Тази година – нито веднъж“.

Джъстин обяснява, че когато той и майка му са се върнали след първия ден на „временното включване“, са провели сериозен разговор.

„Тя искаше да знае дали винаги се държа така, както докато бяхме заедно, и аз и казах, че днес бях по-добър заради нея.“

Директорът Франк Барнет каза, че в резултат на този подход наказанията са намалели с 2/3, а инцидентите, причинени от лошо поведение, са спаднали наполовина. Училището установило, че преди тази промяна отстраняването от училище не е смятано за наказание, а за почивка и дори някои ученици са ги планирали и умишлено предизвиквали.

Директорът сподели, че повече от 30 семейства са участвали във „временното включване“.

Раздялата трябва да бъде бърза и кратка. Ако на вратата на детската градина детето започне да плаче и да ви моли да се върне, не отстъпвайте. В противен случай ще ви манипулира и занапред и ще продължава да ви устройва подобни сцени. Кажете ли веднъж „тръгвам”, непременно тръгнете.

1. Помагайте, но не вършете нещата вместо детето! Целта не е перфектно изпълненото домашно, а уменията, които детето ще усвои, докато подготвя домашното. Участието на майката и таткото при подготовката за училище по- казва на детето колко важно е ученето. 

Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите. Децата са емоционални - те безпогрешно разпознават и най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в поведението на своите родители. Ние често сме склонни да се впуснем до такава степен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем най-важното  – емоционалното състояние на детето. 

Въпросите… Чувам ги в главата си, предусещам ги още щом забележа ОНЗИ специфичен поглед и ОНОВА окръгляне на очите, щом осъзнаят, че да, наистина се качвам в метрото с три деца, две тротинетки, колело и небрежно метнала две чанти на рамо…

1. Е, защо бе, моето момиче?! (момче): Ами, чиче, и аз не знам защо… Така се случи. Ти как щеше да направиш – да го върнеш ли?
Дългата версия: Един ден Съдбата реши, че в нашето семейство две деца са малко, и завъртя нещата така, че двата процента предупреждения по кутийките да се сбъднат в ей тоя тука бандит, най-малкия.

Учителят на XXI век е:

Адаптивен

Той може да се приспособи към всяка промяна. Да си преподавател в днешния свят, означава да усвояваш непрекъснато променящи се програми, планове, инструменти. Умните дъски заместват черните, таблетите – учебниците, и новият учител трябва да се справя с това.

Учащ през целия си живот

Преподаването е трудно занятие. Завладяващо и променящо живота, но много трудно. Да се грижиш за толкова много деца 40 часа всяка седмица, като се стремиш те наистина да научат нещо… това може да е доста голямо предизвикателство.

Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?

Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Този текст е едно своеобразно продължение на статията "Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка". Текстът получи широк отзвук сред родителите на 1,2,3 и повече деца, затова решихме да продължим темата. Зададохме на един 3-детен татко същите въпроси и вижте какво се получи:

Правило № 1

Заемете се със себе си. Ако до този момент не сте обръщали внимание на себе си и своите интереси – време е. Намерете нещо, което ви е по душа. В противен случай постоянно ще се бъркате в живота на детето си. 

Основно правило

Създайте на детето си „тил“. Всеки човек има нужда от такъв. Особено в преходна възраст. Места за полеви действия той има достатъчно. Нека домът му да се превърне в безопасен „тил“ за него – място, където може да бъде слаб, да помълчи, когато му се иска, или просто да си почине.

Когато бях млад учител в средното училище, понякога казвах на учениците си думи, за които по-късно съжалявах. През последните няколко години съм свидетел как учители често отправят неприемливи реплики към учениците. Наскоро попитах завършващите си студенти (а те всички са практикуващи учители) дали съжаляват за нещо, което са казали. След като ги изслушах, направих списък на нещата, които никога не трябва да казваме.