Да си родител е...

Психологът Майк Лири отговаря на въпроса за най-разпространените грешки на родителите, които могат да се отразят негативно на физическото здраве и психическото равновесие на децата.

Искам веднага да кажа, че с редки изключения всички тези грешки се правят с най-добри намерения. И по-точно родителите искрено смятат, че мислят за доброто на детето си. Но аз съм бил свидетел как след години на подобно възпитание се правят опити за самоубийство или дори убийство. Ето списъка на най-вредните родителски практики:

„Най-възрастното дете, с което съм работил, беше на 65 год. Тя имаше проблеми с майка ни – 93-годишен тиран, която постоянно я заплашваше и стресираше. Проблеми в отношенията може да има както с 3-месечно, така и със 17-годишно или дори 50-годишно дете. И обикновено тези проблеми не зависят от възрастта.“

Разхождах се на детската площадка с Артьом и видях чудо на природата – квадратно дете.

Квадратното дете не играеше. То седеше на една пейка в края на площадката. Беше момче на 7–8 години. Докато моят син се опитваше да се закопае до шията в пясъчника, аз реших да пообщувам с геометричния феномен.

Веднъж преди много, много години на Северния полюс се случи голяма беля. Дядо Коледа се разболя тежко. Добрият старец имаше висока температура, силна треска и раздираща кашлица. Той лежеше изнемощял в постелята си и разбира се, работата по приготвянето на подаръците не само че замря без него, а напълно спря.

Обитателите на Коледния град се събраха, силно обезпокоени и разтревожени, и започнаха да умуват как да му помогнат. Едни предложиха разтривка с кленов сироп. Други искаха да му направят чай от борови иглички. Трети предлагаха гореща вана с шоколад. Най-накрая една сребърна лисица, живяла дълго и събрала много мъдрост, каза:

- Защо не повикаме доктор Охболи? Той със сигурност ще знае как да излекува Дядо Коледа! 

Най-важното – не ги сравнявайте едно с друго! Дори когато сравнението изглежда положително и за двете, това може да подтикне към принципно съревнование. По-добре е да сравнявате всяко дете с минали негови достижения.

Получавам поне 10 родителски запитвания седмично: „Искам психолог да поработи с детето – изобщо няма мотивация да учи!“. И затова реших да напиша няколко неща по темата:

Искам да ви разкажа удивителната история на едно момче. Момче, което на 10 години не можеше нито да пише, нито да смята. Четеше на срички с усилие. Нито един случай в моята практика не опровергава толкова ясно и точно идеята на класическото образование.

„Ти си пълен провал!“ Това са думите, които ми каза моят учител по история в VIII клас, пред 23-ма съученици, когато не успях да изиграя ролята си в историческа пиеса, която поставяхме в училище. Докато плачех от обида през нощта, аз се чудех: „Наистина ли е така? Провал ли съм?“. Беше истина, че бях посредствена ученичка.

Много се пише за разликите в образователните системи в различните страни, но почти никой не коментира нещата, които са общи между най-добрите училища по света.