Да си родител е...

Днес в часа ни представих на децата две ябълки (децата не знаеха, но аз предварително хвърлях на земята едната ябълка, като внимавах да няма външна промяна в нея). Говорихме си за ябълките и децата описаха как и двете изглеждат еднакви – червени, почти еднакви по размер, сочни и вкусни.

Преди да стана майка, си мислех, че има глобална конспирация, с цел да заблуждава наивните млади хора, като ги кара да си мислят, че да имаш дете, е като песен или холивудски филм. Много малко жени ще ти кажат, че бременността е тежко и трудно преживяване, че раждането е кошмар, че бебетата плачат без причина, 

Спрях да се сърдя на децата си… Това стана някак неусетно и вече от доста време не им се ядосвам така, както преди. Случи се, след като започнах да гледам на децата си като НА ДЕЦА. По-рано невинаги успявах да го правя. 

Имам съседка, чийто син е по-голям от Алиса с цял месец. Не сме приятелки, дори не сме особено близки. Понякога се засичаме и си разменяме по няколко изречения. И не е ясно защо не сме се сприятелили. Децата ни са на една възраст, живеем в един вход, имаме еднакви интереси, почти връстници сме. Перфектно, нали? Но не се получава. 

Неотдавна случайно се оказах на входа на детска градина в края на работния ден. Покрай мен минаха поне 4 майки с децата си. Изненадах се, че чух четири напълно еднакви разговора (доколкото могат да бъдат наречени разговори):

Мъжкият грип е толкова разпространен, че вече се е превърнал в позната диагноза в цял свят. За съжаление, е изключително заразен и поваля представителите на мъжкия пол бързо и е с безмилостни последствия за жените и майките на съответните господа.

В края на всяка година учениците навсякъде по света се изправят пред стресиращи контролни, класни и изпити. Особено важни и съответно натоварващи са матурите.

Но един страхотен начален учител е направил нещо, с което да окуражи децата, които преминават за първи път през това преживяване. Чандни Лангфорд е учителка в пети клас в училище в Ню Джърси. За да помогне на учениците си, преди самия изпит тя е написала с изтриваем маркер лично послание на всеки чин. Да не пренебрегваме и факта, че е оставила и понички за всяко дете :)

За мен остава загадка защо, вместо да се наслаждаваме на тези чудесни години, на опита, възможностите, вкуса, на факта, че вече не гоним някакви потребителски цели и се развиваме като личности, ние трябва да се вкопчваме в миналото, да си слагаме силиконови пълнители и да си правим лифтинг.

Клиентите в наши дни са умни и грамотни. Идват и веднага те притискат до стената: „На всичко съм готова, само нека не замесваме мама. Не мисля, че това ще помогне и изобщо няма смисъл да го правим. Така че да започваме, но без мама“.

А понякога дори така: „Искам да се променя. Не харесвам нищо в себе си – нито краката, нито очите, нито работата. Но отдавна всичко съм анализирала и разбрах: мама в нищо не е виновна. Така че може ли да не говорим за нея?“.

Мислех си, че знам всичко и разбирам всичко. И защо да не го мисля – интелигентна, образована, прочела хиляди книги, статии, новини. На добра позиция, с растяща кариера, с по 100 есемеса за Коледа – все доказателства, че съм голямата работа.

Вместо да учим децата да се стремят към съвършенство, трябва да ги учим да вървят към подобрение.

6 неща, които родителите да спрат да правят, за да отгледат находчиви и предприемчиви деца 

Днес, както и преди 15 години, прогресивните мами са загрижени за ранното развитие на детето – едва ли не още от раждането. И как да не са, след като „след 3 г. вече е късно“. В услуга на майките са методиките на Глен Доман, Лена Данилова (пак на основата на Доман, но допълнена и адаптирана към руската действителност), Сесил Лупан, Масару Ибука (до голяма степен отново разновидност на Доман), Мария Монтесори, Тюленев и Сузуки, системата на Никитини, методическите материали на Кюизнер, Воскобович… Мисля, че като начало стигат, нали J И това са само тези, за които се сетих сега, сигурна съм, че на попрището на ранното детско развитие се подвизават много повече педагози, психолози или просто талантливи хора, които има на какво да научат децата.