За родители

Когато майка ми се връщаше от работа, тя никога не бягаше директно в кухнята да бели картофи или да мие чинии. Тя лягаше и дремваше 20-ина минути и чак тогава се захващаше с домашната работа.

Отдавна искам да напиша тази статия, но ми е много трудно да избягам от негативите по темата.  Аз самата мога да допринеса за това, което се излива върху учителите с примери, случки и т.н. – имам

Израснах в учителско семейство – 35-годишен опит при майка ми, при баба ми – и повече. Животът месдоби и със свекърва учителка, а от година – и с първокласничка. И спорим ли, спорим с мъжа ми с околното не-толкова-отвътре-запознато с образованието население, и отнасяме критики защо хем понякога рушим даскалския авторитет, хем не се стряскаме и за миг от „образователната месомелачка“ и периодичните учителски истерии

Този път решихме да ви предложим прекрасните сувенири, изработени от майка на деца с проблеми в развитието. Така, със закупуването на креативните им идеи, вие ще подарите уникален подарък на учителя на детето си и едновременно с това ще подкрепите родители в затруднено положение. 

Пет майки на деца с проблеми в развитието от

пет български града отговарят на

пет въпроса, зададени от „Клевър Бук“

Родителите на деца/лица с увреждания всъщност искат същото като всеки друг родител –                   да са спокойни, че има кой да се грижи адекватно и компетентно за децата им;                                   да знаят, че имат свободата да се развиват като професионалисти;                      

Нелюбовта прави човек покорен, непохватен, свит и некрасив…

Нелюбов е, когато не трябва да пречиш. Не може да разговаряш, да се смееш или да досаждаш с прегръдки.

Не бива да разказваш за преживяванията си – защото са глупости, нищо важно.

Не трябва да искаш нещо, защото не разбираш ли, че сега сме затруднени. А и изобщо защо ти е тази глупост?

- Здравейте, аз съм майка, самотна майка и имам чувството, че се провалям и вредя на детето си. Бих искала да знам как да поправя нещата.

- На каква възраст е детето?

На пръв поглед възпитанието без наказания изглежда далечна утопия. Човек трябва да отговаря за постъпките си, дори да е на 2 години и провинението му да е размазаната по масата каша. Битува мнението, че детето трябва да се „стяга“ от малко, за да не ни се качи на главата.