Блог

Ключов елемент е търпението. Ще се опитаме да пресъздадем някои от най-честите ситуации и подходящи ответни фрази от живота на Площадката:

1. Броим до 10:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10:

1. „Госпожо, защо крещите?“

Момент на тягостно мълчание, в което се взираме една в друга – дамата на средна възраст в мен – възмутено, аз в нея – недоумяващо. Че кога съм крещяла? Аз по принцип не викам, още по-малко на публични места и по-конкретно в мебелен магазин. След това се сещам, че 

Раждането на три деца промени много неща в живота ми, но най-неочакваното от тях беше повишената като количество (с непознати) и променената като качество (с близки хора) комуникация. Ето няколко от най-странните реплики, които съм чувала по мой/наш адрес: 

Децата, които са определяни като по-тревожни или по-емоционални, често се будят по няколко пъти нощем, трудно заспиват или имат неспокоен сън. Обикновено тяхната нервна система е по-чувствителна на стимули – зрителни, слухови, тактилни и т.н., и бързо се претоварва. Затова е важно те да имат добър режим на бодърстване и сън, както и балансирано хранене.

Детските наказания са претърпели своя път на развитие – от плесник зад врата до откровен бой, от стоене на колене върху грах в ъгъла до задължението да се мият подовете вкъщи цяла седмица, от лишаването от сладко за обяд до отнемането на компютър или таблет.

1. На колко години трябва да им разясня, че бебетата не излизат от пъпа на майката?

Най-лошото, което можем да направим, когато обсъждаме с детето някоя книжка, е да оценяваме отговорите му.

Ясно е, че задаваме въпроси, но е важно те да подканват към дискусия, а не да бъдат проверяващи – това е голямата ни грешка.

Младата и добре изглеждаща жена беше много развълнувана.

- Имам голяма нужда от съвета ви – става въпрос за сина ми. И в детската градина ни казаха, а и ние сами виждаме. Може би правим нещо неправилно?

- Може би – свих рамене аз, – но ще мога да кажа със сигурност тогава, когато разбера по-подробно какво правите и какво точно виждате.

Спомняте ли си безгрижните дни преди появата на децата? Как, ако трябва да отскочите до магазина, просто си измивате зъбите...

В дните, преди да имам деца, когато чувах хората да говорят, че родителството е тежък труд, аз любезно се съгласявах с тях. Но всъщност си мислех, че тези приказки са просто оправдание на уморени родители, или пък някаква форма на великодушие и окуражаване на не особено старателните такива.

„Здравейте, синът ми е в VII клас, предстои му да кандидатства, а няма никаква амбиция да учи, светът му е игри на компютър и телефон, когато ги отнема и го лиша от тях, става вечно намръщен, сърдит, не говори с никого, когато му заговоря за училище, въобще не слуша вече… не иска и да спортува… дайте ми съвет, моля!“

Не сте му купили играчка – голяма работа! Изпадна в истерия само защото искаше да ви попита нещо, а вие говорите по телефона – ама че глупост! Но разбираме, че обидата е нещо доста субективно и е трудно да се оцени доколко е съществена.

Вместо да търсим обяснения и измерители, по-добре да се отнесем по човешки, а именно: