Блог

Пет работещи съвета как да не избухваме от непослушанието на децата си

Още преди година отношенията ми със седемгодишната ми дъщеря Кира не вървяха добре. Тя непрекъснато беше недоволна, мрънкаше, крещеше. А аз непрекъснато избухвах. При това, когато Кира беше на 6, се роди Лида и положението съвсем се влоши – ревността просто разкъсваше по-голямото ми момиче и тя стана непоносима. Веднъж дори демонстративно се напишка на дивана в хола, защото бях твърде уморена 

Урок №1: Всички сравнения са недопустими. Когато деветокласник бил сравнен не в негова полза с по-младия си брат, отвърнал на баща си – „Ти си вицепрезидент на технологична компания, но ако си мислиш, че си голяма работа – виж какво е постигнал Бил Гейтс на тези години!”.

Един от странните и неособено логични митове за мен звучи така:

„Ако обичаме безусловно детето си и го приемаме, от него ще израсте разглезен и неприспособен към живота хулиган“.

Този мит се основава на няколко интересни идеи:

1.  Не говорете на мама, преди да е изпила кафето си.

2.  Говоренето на мама, преди да е изпила кафето си, НЕ Е ПОЗВОЛЕНО.

3.  Нито дума. Сериозно.

Например, когато беше на 2 му пораснаха къдрици. Тежки, гладки, които можеш да навиеш на палеца си. И когато плачеше винаги плачех и аз, всеки път, дори причината да беше незначителна дреболия, все едно, че границата между телата ни все още не беше напълно ясна и мъката на единия преливаше с лекота в другия. Проникваше като през мембрана. Все едно, че имахме общ обмен на вещества и чувства. Заспеше ли, на мен започваха да ми се затварят очите. Когато си порязах палеца, той се събуди в съседната стая и запищя.

Защо гледам сериали? Защото ме разсейват! От нелекото ежедневие и еженощие на една майка на двама ученици. Като ги гледам, не мисля изобщо за децата, училището, сополите и т.н.

Само не мога да гледам индийски сериали. И не защото нещо имам претенции към съдържанието – не, аз така и не успявам да стигна това съдържание, защото сюжетът там се движи със скоростта, с която моите деца си обуват обувките… Просто нямам сили и това да чакам в тоя живот…

Ревността между децата в семейството се получава, когато  „има какво да делят“ – вещи, пространство, внимание, време с родителя насаме.

Често се случва поради повечето грижи за бебето и умората на майката по-голямото дете да бъде ощетено:

Периодът между 2 и 3 години е изключително важен за всяко дете. Родителите го наричат „бебешки пубертет“, „ужасните две“ и „невъзможните три“, а всъщност тогава се случва важна промяна в психическото развитие.

1. Търпението. Това е способността да повториш сто и един пъти едно и също или да изчакаш детето си да се приготви за излизане. Но тук ключовото е да си спокоен, да наблюдаваш и да настояваш на своето. Иначе неминуемото напрежение ще прерасне в скандал.

Никога в живота си няма да имате по-голяма възможност да изчистите света си от незначителните неща. Ако сте си мислили, че щастието е да имате красиви обувки или стилна рокля, то сега ще разберете за какви глупости сте пропилявали ценните минути и часове от времето ви на тази земя, доколко наистина малки са били малките ви радости. 

Предупреждение: Този текст е написан за забавление и с известна доза отчаяние. Не претендира за сериозност, изчерпателност и достоверност. Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни... или не съвсем :)

Имало едно време една майка. Тя била много добра. Но се опитвала да стане още по-добра. Защото всички наоколо говорели, че най-маместите мами са тези, които са най-добри във всичко и навсякъде. И майката се стараела. Какво ли не правила – и децата обичала, и на море ги водила, хранила ги само със здравословни храни, лекувала ги с натурални средства, чистила, подреждала, готвела винаги прясна храна, постоянно перяла, правила творчески проекти, учила математика, четяла книги по детска психология, всичко обяснявала, никога, никога не викала, в свободното си време работила, макар че всъщност не ѝ оставало много свободно време. Накратко – майката бавно се приближавала до идеала за МАЙКА.