Блог

Щом си се захванал с нещо, довърши го! Трябва да си отговорен!

Кой подход е правилният – трябва ли да настояваме децата ни да се занимават с дейности, които не харесват, за да ги научим на последователност и отговорност?

Веднъж взех интервю от балетиста Иван Тараканов. Интересуваше ме предимно, как момчетата изобщо попадат в балетната школа. Как се заинтересува едно момче от танци без уговаряния, заплахи и манипулации.

Съвет 6. Правилата трябва да се отнасят не само за детето, но и за цялото семейство.

Ключовата дума е „ние“:

Ние винаги се извиняваме на детето, ако престъпим границите. Така го учим да анализира постъпките си, а ние грешим по-рядко.

В семейството говорим за чувствата си. Не само към детето си, но и един към друг. Дори не можете да си представите какво значение имат

Безполезно е отново да ви говоря за грижата към себе си, за почивката… Защото ние, жените, сме тези, които винаги казваме: „Но това е невъзможно!“. Възможно е. Нека разгледаме вариантите:

Не прекаляваме ли?

Струва ми се, че ние, съвременните, твърде емпатични и тревожни родители, вечно развълнувани и виновни за нещо, даже не забелязваме как ограбваме децата си в опитите си да бъдем „най-добрият Карлсон на света“ за тях.

Вярно е, че в родителството има някои класически принципи, които не се променят във времето – важно е да показваме любовта си, да бъдем искрени, да не лепим „етикети“ на децата си и т.н. – науката продължава да открива нови закономерности за успешното отглеждане на децата ни. Прочетете кратко обобщение на изводите от пет психологически проучвания, правени наскоро.

Притеснявам се, че с дистанционното обучение детето ми пропусна много неща от учебния материал – той е III клас. Дали да не преговарям с него през лятото материала от годината?

Детето ми е на 2 години и все още не говори. Всички около мен ме съветват да го заведа на логопед или дори психолог – има ли нужда от това? Иначе е съвсем будно, адекватно дете, просто не казва цели думи.

Извънредното положение и събитията, свързани с пандемията от корона вирус, изцяло промениха начина на живот и ежедневието на семействата. Много семейства са изолирани, децата се обучават дистанционно, социално изолирани са и липсват така необходимите им игри с приятели и разходки навън. В резултат на това децата прекарват всекидневно все повече и повече време у дома на устройствата, което притеснява родителите.

Много родители се интересуват от педагогиката и принципите на Мария Монтесори, но не знаят как да ги приложат с децата си вкъщи.

Как да обзаведем дома си, за да позволим на нашето дете да стане самостоятелно? Как да се подготвим за дадена дейност? Как най-вече да я представим на детето? Всъщност при Мария Монтесори фазата на представянето е почти толкова ключова, колкото и самата дейност. Материалите са само една малка част от тази педагогика, те постигат необходимия ефект само ако са използвани в подходящ контекст и обкръжение, ако са представени правилно от възрастен.

Ако не пусна детето си на детска градина до септември (той е 2-ра група), дали това ще се отрази на социализацията му впоследствие? Той свикна лесно у дома и като че ли няма голяма нужда от деца – дали това е полезно за него?

Изолацията, която преживяхме през изминалите 2 месеца, беше едно от най-големите предизвикателства за семейството, обществото, нацията и света за последните десетилетия.

По време на такива изпитания нещата кристализират – скритото става явно, явното се осветява още по-добре – и доброто, и лошото. Това се прояви особено ярко в 4-те групи, ангажирани в образованието на децата ни – учители, родители, деца, институции.

Родителството по време на пандемия може да не е лесно, но едно е сигурно – предоставя богато поле за научнообосновани изводи.

Отделих време, за да събера най-полезните родителски проучвания* по темата, за да обобщя какви са най-честите явления по време на тези извънредни времена.