Mariana Krysteva

Нямам идея какво е да имаш кротки послушни дечица, момиченца или пък с такава разлика, че едното да помага за другото. Моят опит е следният:

Боян – на 3.9 г,

Деян на 1.10 г

Разлика 1.11 г. Диви, палави, тичащи и любопитни до болка. Буквално.

Ето кои са моите 5 причини да имаш деца с малка разлика, а после ще споделя и причини да НЯМАШ деца с такава малка разлика.

Всъщност не очаквах, че ще имам породени деца. След като второто ми дете се появи с 5,5 г. след първото, се наслаждавах на перфектната разлика във възрастта – синът ми беше вече самостоятелен и разумен, а бебето беше изключително кротко. И тогава се появи петият елемент в семейния ни пъзел – неочаквано и непланирано. Следващите 3–4 години бяха един просветляващ период в живота ми – разбрах много за много хора около себе си – и добро, и не толкова :) Но затова – друг път. Да имаш породени деца, може да бъде истинска благословия в определени измерения точно както може да бъде и реален ад в други. Ето моите 5 предимства и 5 недостатъка:

Деси Алексиева, майка на пет деца; книжарница, издателство, четене за най-малките; жонгльор в живота, изпускащ по две-три топки едновременно, но добавящ по десет нови. По образование – филолог, 22 години работих в една от големите корпорации, а след това реших да правя това, което обичам – да се занимавам с книги, деца, четене, ранно детско развитие. Не успях да завърша магистратурата си по психология, но може би тази година ще направя и това.

Всяко дете рано или късно влиза в досег с виртуалния свят и за родителите това почти винаги е стресов момент. Важно е да се разбере, че около онлайн реалността съществуват много митове, заради които родителите погрешно ограничават децата си.

Страхотна новина - инициативата „Играя и уча“ стартира за четвърта поредна година!

Според родителите част от негативните характеристики на детското заведение са:

Много на брой деца в групата. Групите в общинските детски градини обикновено се състоят от около 25–30 деца. Обективно погледнато, няма възрастен, който да има физическата възможност да полага еднакви грижи за тях. Учителят също не може да обърне внимание на всички нужди на всички деца по едно и също време.

Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?

На пръв поглед много лесен въпрос, но предизвика у мен доста размисли.

Попитах трите си момчета (19, 9 и 8 г.) какво мислят. Под понятието състезание всички си представят най-„известната“ му форма – училищните състезания. Е, резултатът е следният.

Малките дават 8 по скалата от 1 до 10. Единият не дава повече, защото го притеснява частният случай, когато би се състезавал срещу приятел. Колебае се дали би отстъпил нарочно, за да не се скара с приятел. Другият не дава повече заради сериозния риск да загуби и да се чувства нещастен от това. Но казва „все пак винаги има шанс да победя“.

Разбира се, че са нужни – но на родителите, не на децата!

Според мен по този начин родителите потвърждават за себе си, че са добри родители, че правят всичко, което е необходимо, за да успеят децата им в живота. Защото тук резултатите са измерими, нали? Има ясни действия – уроци, курсове, състезания и ясни резултати – добри, или лоши. И затова те са готови на жертви – плащат в пари, във време, в логистика и очакват възвръщаемост (в оценки) и дори благодарност (в разбиране и послушание) от децата си.

И така, какво да подарим? Скъпо или евтино? Най-скъпото нещо, което съм получавала за Коледа, е нов компютър, купен от заможен родител „за да улесни работата“.

Най-евтиното: наполовина използван, мокър лигав сапун, задигнат директно от банята вкъщи и увит в лист от тетрадка. Познайте кое от двете ме накара да се скова от неудобство и кое ме трогна до сълзи.