Mariana Krysteva

Вярно е, че в родителството има някои класически принципи, които не се променят във времето – важно е да показваме любовта си, да бъдем искрени, да не лепим „етикети“ на децата си и т.н. – науката продължава да открива нови закономерности за успешното отглеждане на децата ни. Прочетете кратко обобщение на изводите от пет психологически проучвания, правени наскоро.

Детето ми е на 2 години и все още не говори. Всички около мен ме съветват да го заведа на логопед или дори психолог – има ли нужда от това? Иначе е съвсем будно, адекватно дете, просто не казва цели думи.

Извънредното положение и събитията, свързани с пандемията от корона вирус, изцяло промениха начина на живот и ежедневието на семействата. Много семейства са изолирани, децата се обучават дистанционно, социално изолирани са и липсват така необходимите им игри с приятели и разходки навън. В резултат на това децата прекарват всекидневно все повече и повече време у дома на устройствата, което притеснява родителите.

Много родители се интересуват от педагогиката и принципите на Мария Монтесори, но не знаят как да ги приложат с децата си вкъщи.

Как да обзаведем дома си, за да позволим на нашето дете да стане самостоятелно? Как да се подготвим за дадена дейност? Как най-вече да я представим на детето? Всъщност при Мария Монтесори фазата на представянето е почти толкова ключова, колкото и самата дейност. Материалите са само една малка част от тази педагогика, те постигат необходимия ефект само ако са използвани в подходящ контекст и обкръжение, ако са представени правилно от възрастен.

Ако не пусна детето си на детска градина до септември (той е 2-ра група), дали това ще се отрази на социализацията му впоследствие? Той свикна лесно у дома и като че ли няма голяма нужда от деца – дали това е полезно за него?

Изолацията, която преживяхме през изминалите 2 месеца, беше едно от най-големите предизвикателства за семейството, обществото, нацията и света за последните десетилетия.

По време на такива изпитания нещата кристализират – скритото става явно, явното се осветява още по-добре – и доброто, и лошото. Това се прояви особено ярко в 4-те групи, ангажирани в образованието на децата ни – учители, родители, деца, институции.

Родителството по време на пандемия може да не е лесно, но едно е сигурно – предоставя богато поле за научнообосновани изводи.

Отделих време, за да събера най-полезните родителски проучвания* по темата, за да обобщя какви са най-честите явления по време на тези извънредни времена.

Аз съм д-р Маргарита Калейнска, но повечето родители ме познават като Маги от 1minmama. Преподавател съм по „Теория на възпитанието“ във ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“, международен обучител по меки умения, ръководител на организацията, организираща ежегодишната Лидерска академия за момичета „ГЛОУ“ и майка на малка госпожица.

Котката – това е още едно дете в семейството. Около тригодишно.

И котката, и тригодишното дете:

- Подозират, че са най-главните в семейството, но не могат да го докажат.

- Идват посред нощ в леглото ви и лягат на главата ви.

(Напомняне за най-важното в отношенията между родителите и децата)

Уморяваме се, не успяваме, забравяме, дразним се… и сме родители. Във въртележката от задължения и тревоги понякога е много трудно да се запази фокусът върху най-важното – отношенията.

⭐️ Опитайте се да почувствате неповторимостта и прелестта на възрастта, на която е вашето дете. То никога повече няма да е такова, каквото е в този момент. Сладко бебе. Петгодишен умник. Сериозен първокласник. Непохватен и уязвим тийнейджър. Все така ваш и съвсем различен във всяка възраст. Наслаждавайте се на това.

Искам да разкажа нашата история, която може би ще бъде актуална за родителите на деца между 7 и 10 години, които изведнъж започват да проявяват агресия и истерия.

Лично аз лесно понасям промените и неувереността, несигурността. Не точно да преминавам през тях с шампанско и конфети, но лесно се справям със стреса. И затова за мен е трудно да разбера доколко стресиращи могат да са промените за другите хора.

Приятели ме питат: „Какво да направим, та нашата дъщеря да не тръгне с някакъв насилник или садист? И не дай си боже, да се омъжи за него? Да ѝ говорим, че е нашата любима принцеса? Или обратното, да не ѝ говорим такива неща, а направо да я запишем в школа по борба?“.