Да си родител е...

Обикновено посрещаме лятото, изпълнени с енергия и планове – ще си починем, ще отметнем работа, ще организираме перфектните три месеца за децата си… Уви, очакваме твърде много от тези три месеца. Ако се стараем да го прекараме по най-добрия начин, то ние просто ще се изтощим и ще го похабим. Ето няколко идеи как това да не се случи:

Вчера, преди да заспи, дъщеря ми дълго се въртя в леглото. Най-накрая сподели какво я мъчи: „А пък Пепи не иска повече да ми е приятел. Бяхме си най-добрите приятели, той ме обичаше, а сега не иска да ми е приятел. Това си е негов избор, но ми е много тъжно. Попитах го какво е станало, но той избяга“.

Истинският разкош е да живееш, както ти е удобно. В удобни обувки. С такъв цвят на червилото, какъвто ти харесва, или изобщо да не носиш грим. Да ядеш това, което ти е вкусно, да се виждаш с хората, с които ти е топло и уютно, които обичаш, а не защото така трябва.

Когато бях малка, си мислех, че всички възрастни са умни, а всички деца – еднакви.

Но да се съсредоточим върху децата.

Спомням си как преди време гледах някакво момченце, което истерично се тръшкаше в магазина, защото иска шоколад, и презрително си мислех – ха, просто родителите му хич ги няма във възпитаването.

„Виж какво хубаво момиченце! Защото е облечено в рокличка!“ – чух наскоро и изтръпнах, както всеки път, когато чуя нещо подобно.

Стъпка по стъпка ние вменяваме на децата си комплекс на непълноценност. Последователно и систематично. Той после ще се проявява в училище, в приятелството, в любовта. Защото сме такива. Не умеем по друг начин да се отнасяме и не искаме да се научим. Че защо, ние сме оцелели и така, нали?

Раждаш на 19 – рано е.

Раждаш на 29 – много е късно.

Оставаш в майчинство 3 години – съвсем си се занемарила.

Тръгваш на работа няколко месеца след раждането – ти си лоша майка.

ПРАВИЛАТА ВКЪЩИ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА

Можете да прекарате, колкото време искате, пред таблета или телевизора, стига преди това да сте свършили изброените по-долу задачи:

Сложете ръка на сърцето си и си признайте – не научихте ли невероятно много, след като станахте родител? И тук не говорим за чисто техническите изисквания по поддръжката на малки човешки същества, а за емоционалните падове и върхове, себепознанието и израстването като личности. Ето как една майка описва този нелек понякога процес на взаимно учене:

Уменията, които развива: изобретателност, позитивно мислене, да намираме изход от всяка ситуация, да виждаме положителните страни на неприятни моменти.