Да си родител е...

Ревността между децата в семейството се получава, когато  „има какво да делят“ – вещи, пространство, внимание, време с родителя насаме.

Често се случва поради повечето грижи за бебето и умората на майката по-голямото дете да бъде ощетено:

Периодът между 2 и 3 години е изключително важен за всяко дете. Родителите го наричат „бебешки пубертет“, „ужасните две“ и „невъзможните три“, а всъщност тогава се случва важна промяна в психическото развитие.

Трудното и дълго приспиване е един от най-честите проблеми със съня в ранна детска възраст. Това има своето обяснение, а когато знаем причините, можем да се справим. Опитът ни показва, че когато сънят на детето страда, родителите приемат това за факт и вярват, че на тях се е паднало едно от онези деца, които просто не спят добре. А това не е така. Всеки един проблем със съня има своето решение, стига да се намери верният подход. Това важи и за трудните приспивания.

Предстоят празници, срещи с роднини и подаръци. Ще има очаквания и малките деца да изказват признателност, да са благодарни за вниманието, лакомствата, подаръците. А децата под 5 – 6 години не осъзнават това, по-скоро ние, родителите, и другите възрастни роднини го очакваме.  

Поканите за разговор в училището на детето никога не са по добър повод. Родителят е напрегнат още преди да е влязъл на срещата, представя си колко ще е мъмренето, какви последствия ще има за детето, подготвя си фрази наум.

Наближава най-вълшебното време в годината. Време на очакване, надежди и детски желания. Голяма част от децата вече сътвориха коледните си писма и ги изпратиха до белобрадия старец на Северния полюс. Други все още се колебаят какво да си поискат. Изборът им е затруднен от непрекъснато появяващите се реклами на примамливи играчки, устройства, дрехи и аксесоари, и т.н.

Например аз вече няколко пъти подарявам двете енциклопедии „Всичко за приятелството“ и „Всичко за чувствата“ с празен буркан, на който е залепен празен етикет. Или с голям картон, на който да си направи детето табло на чувствата (или понякога подарявам това: „Табло с емоциите“).

Сега може би трябва да започна с признание: Коледа за мен е магия. Да, знам – изтъркано и банално е! Но моля изслушайте ме! Тоест изчетете ме докрай – аргументирам се добре. :)

Впечатленията ми от книгата на издателство КЛЕВЪР БУК са, че тя е един практически наръчник за деца, на които им предстои среща с детската градина. Процесът на адаптация далеч не е само тръгване на детска градина, а дълъг процес, в който родителят спокойно да обясни на детето какво предстои.

Родителството е трудно. Родителите трябва да избират своите битки. Ето 8, които си струва да проведете:

Като терапевт аз често виждам семейства, които изглеждат чудесно отвън, но всъщност имат значителни проблеми на затворени врати. И само защото това не включва насилие и не е видимо отвън, не означава, че няма да навреди на децата и да им попречи да станат уравновесени възрастни.

Ключът към възпитаването на устойчиви деца е балансът – от една страна, ние трябва да се дръпнем от пътя на децата си и да ги оставим да се развиват сами, от друга – трябва да се намесим в критични ситуации. Ето моите 7 начина, по които се опитвам да изградя тяхната стабилност и устойчивост: