Статии

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на……., че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?

Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.

Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.

И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?

Смятам, че напливът в него би бил огромен!

Източник:

От какви фактори зависят детските успехи и неудачи? От образованието на родителите? Не, това е твърде праволинеен отговор. А от какво тогава? Ето едно предположение на петербургските социолози:

1. Помагайте, но не вършете нещата вместо детето! Целта не е перфектно изпълненото домашно, а уменията, които детето ще усвои, докато подготвя домашното. Участието на майката и таткото при подготовката за училище по- казва на детето колко важно е ученето. 

Предлагаме ви една малка книжка по една трудна тема, темата за насилието над деца – как да реагираме на него и какво да правим, когато го срещнем. Предполагаме и се надяваме, че децата ще четат тази книжка заедно с някой възрастен – родител, роднина, близък, учител, за това се обръщаме и към двамата.

Авторът на статията – Лия Шарова, ръководител на центъра „Стоп-Угроза“, коментира една много важна грешка, които ние, родителите, понякога допускаме. Моля, прочетете:

Мили майки и татковци,

Днес в часа ни представих на децата две ябълки (децата не знаеха, но аз предварително хвърлях на земята едната ябълка, като внимавах да няма външна промяна в нея). Говорихме си за ябълките и децата описаха как и двете изглеждат еднакви – червени, почти еднакви по размер, сочни и вкусни.

В края на всяка година учениците навсякъде по света се изправят пред стресиращи контролни, класни и изпити. Особено важни и съответно натоварващи са матурите.

Но един страхотен начален учител е направил нещо, с което да окуражи децата, които преминават за първи път през това преживяване. Чандни Лангфорд е учителка в пети клас в училище в Ню Джърси. За да помогне на учениците си, преди самия изпит тя е написала с изтриваем маркер лично послание на всеки чин. Да не пренебрегваме и факта, че е оставила и понички за всяко дете :)

1. Досадната майка. Докато учителката разяснява правилника за вътрешния ред, тя моли за индивидуално внимание към хигиенните затруднения на Жорко, като подробно разказва за "миризливи" случки у дома и в яслата. Докато обсъждате разходите за първото шестмесечие, тя унесено мълчи, а след приемането на детайлно обсъдения бюджет моли за подробна разбивка по пера, като изразява готовност да коментира всяка точка от него наново, естествено с препратки към личните предпочитания на отрочето си.

Ако направим кратък анализ, много бързо ще разберем, че в настоящето знанията, сами по себе си, нямат почти никаква ценност. Защото са леснодостъпни, ако имаме елементарна техническа грамотност. 

1. Слух на прилеп.

Старото клише е толкова вярно – АЗ НАИСТИНА ЧУВАМ ВСИЧКО! И нямам предвид детето с по принцип по-пискливия глас от задния чин; аз чувам, когато ученик си промърморва нещо под носа посред пожарна тревога. Направо е удивително.

Ти си учител, ако:

Заспиваш с учебник в ръка.

Сънуваш кошмари, че не си подготвен за клас.