Блог

Урок №1: Всички сравнения са недопустими. Когато деветокласник бил сравнен не в негова полза с по-младия си брат, отвърнал на баща си – „Ти си вицепрезидент на технологична компания, но ако си мислиш, че си голяма работа – виж какво е постигнал Бил Гейтс на тези години!”.

Един от странните и неособено логични митове за мен звучи така:

„Ако обичаме безусловно детето си и го приемаме, от него ще израсте разглезен и неприспособен към живота хулиган“.

Този мит се основава на няколко интересни идеи:

1.  Не говорете на мама, преди да е изпила кафето си.

2.  Говоренето на мама, преди да е изпила кафето си, НЕ Е ПОЗВОЛЕНО.

3.  Нито дума. Сериозно.

Например, когато беше на 2 му пораснаха къдрици. Тежки, гладки, които можеш да навиеш на палеца си. И когато плачеше винаги плачех и аз, всеки път, дори причината да беше незначителна дреболия, все едно, че границата между телата ни все още не беше напълно ясна и мъката на единия преливаше с лекота в другия. Проникваше като през мембрана. Все едно, че имахме общ обмен на вещества и чувства. Заспеше ли, на мен започваха да ми се затварят очите. Когато си порязах палеца, той се събуди в съседната стая и запищя.

Време за мартенички!

Ето ги младите и красиви Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи за малки и големи.

Защо гледам сериали? Защото ме разсейват! От нелекото ежедневие и еженощие на една майка на двама ученици. Като ги гледам, не мисля изобщо за децата, училището, сополите и т.н.

Само не мога да гледам индийски сериали. И не защото нещо имам претенции към съдържанието – не, аз така и не успявам да стигна това съдържание, защото сюжетът там се движи със скоростта, с която моите деца си обуват обувките… Просто нямам сили и това да чакам в тоя живот…

Ревността между децата в семейството се получава, когато  „има какво да делят“ – вещи, пространство, внимание, време с родителя насаме.

Често се случва поради повечето грижи за бебето и умората на майката по-голямото дете да бъде ощетено:

Периодът между 2 и 3 години е изключително важен за всяко дете. Родителите го наричат „бебешки пубертет“, „ужасните две“ и „невъзможните три“, а всъщност тогава се случва важна промяна в психическото развитие.

1. Търпението. Това е способността да повториш сто и един пъти едно и също или да изчакаш детето си да се приготви за излизане. Но тук ключовото е да си спокоен, да наблюдаваш и да настояваш на своето. Иначе неминуемото напрежение ще прерасне в скандал.

Никога в живота си няма да имате по-голяма възможност да изчистите света си от незначителните неща. Ако сте си мислили, че щастието е да имате красиви обувки или стилна рокля, то сега ще разберете за какви глупости сте пропилявали ценните минути и часове от времето ви на тази земя, доколко наистина малки са били малките ви радости. 

Предупреждение: Този текст е написан за забавление и с известна доза отчаяние. Не претендира за сериозност, изчерпателност и достоверност. Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни... или не съвсем :)

Имало едно време една майка. Тя била много добра. Но се опитвала да стане още по-добра. Защото всички наоколо говорели, че най-маместите мами са тези, които са най-добри във всичко и навсякъде. И майката се стараела. Какво ли не правила – и децата обичала, и на море ги водила, хранила ги само със здравословни храни, лекувала ги с натурални средства, чистила, подреждала, готвела винаги прясна храна, постоянно перяла, правила творчески проекти, учила математика, четяла книги по детска психология, всичко обяснявала, никога, никога не викала, в свободното си време работила, макар че всъщност не ѝ оставало много свободно време. Накратко – майката бавно се приближавала до идеала за МАЙКА.