Блог

Предстоят празници, срещи с роднини и подаръци. Ще има очаквания и малките деца да изказват признателност, да са благодарни за вниманието, лакомствата, подаръците. А децата под 5 – 6 години не осъзнават това, по-скоро ние, родителите, и другите възрастни роднини го очакваме.  

Вече започна коледната ваканция. Децата винаги я очакват с нетърпение, защото не само че няма да ходят на училище, но и ще има море от веселие, подаръци и угощения. Родителите посрещат тези дни с известен страх, защото, особено ако самите те са си вкъщи, ще е доста трудно да балансират между желанието да осигурят на децата си незабравими преживявания и естествения си стремеж към разпускане и почивка.

Бабите и дядовците имат прекрасна, специална роля в семейството. В идеалния случай те правят живота на родителите по-лесен, а родителите от своя страна са благодарни и признателни за тази помощ.

Омъжена съм за съпруга си Харвати от 16 години. Ние сме щастливо женени. Наистина щастливо.

Целта ми с този текст не е да звуча назидателно, а да споделя как изглежда нашият щастлив брак отвътре или по-скоро как НЕ изглежда. Защото бракът понякога е много трудно място да бъдеш и ще се радвам, ако опитът ми помогне на някого.

Когато родителите са поканени на разговор в училище, те знаят, че той няма да е приятен. От самото начало, вътрешно, те са в „отбранителна позиция“. Трябва да сте наясно, че над 90% от родителите се отъждествяват с децата си.

Поканите за разговор в училището на детето никога не са по добър повод. Родителят е напрегнат още преди да е влязъл на срещата, представя си колко ще е мъмренето, какви последствия ще има за детето, подготвя си фрази наум.

Наближава най-вълшебното време в годината. Време на очакване, надежди и детски желания. Голяма част от децата вече сътвориха коледните си писма и ги изпратиха до белобрадия старец на Северния полюс. Други все още се колебаят какво да си поискат. Изборът им е затруднен от непрекъснато появяващите се реклами на примамливи играчки, устройства, дрехи и аксесоари, и т.н.

Например аз вече няколко пъти подарявам двете енциклопедии „Всичко за приятелството“ и „Всичко за чувствата“ с празен буркан, на който е залепен празен етикет. Или с голям картон, на който да си направи детето табло на чувствата (или понякога подарявам това: „Табло с емоциите“).

Сега може би трябва да започна с признание: Коледа за мен е магия. Да, знам – изтъркано и банално е! Но моля изслушайте ме! Тоест изчетете ме докрай – аргументирам се добре. :)