Блог

Време за мартенички!

Ето ги младите и красиви Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи за малки и големи.

Защо гледам сериали? Защото ме разсейват! От нелекото ежедневие и еженощие на една майка на двама ученици. Като ги гледам, не мисля изобщо за децата, училището, сополите и т.н.

Само не мога да гледам индийски сериали. И не защото нещо имам претенции към съдържанието – не, аз така и не успявам да стигна това съдържание, защото сюжетът там се движи със скоростта, с която моите деца си обуват обувките… Просто нямам сили и това да чакам в тоя живот…

Ревността между децата в семейството се получава, когато  „има какво да делят“ – вещи, пространство, внимание, време с родителя насаме.

Често се случва поради повечето грижи за бебето и умората на майката по-голямото дете да бъде ощетено:

Периодът между 2 и 3 години е изключително важен за всяко дете. Родителите го наричат „бебешки пубертет“, „ужасните две“ и „невъзможните три“, а всъщност тогава се случва важна промяна в психическото развитие.

1. Търпението. Това е способността да повториш сто и един пъти едно и също или да изчакаш детето си да се приготви за излизане. Но тук ключовото е да си спокоен, да наблюдаваш и да настояваш на своето. Иначе неминуемото напрежение ще прерасне в скандал.

Никога в живота си няма да имате по-голяма възможност да изчистите света си от незначителните неща. Ако сте си мислили, че щастието е да имате красиви обувки или стилна рокля, то сега ще разберете за какви глупости сте пропилявали ценните минути и часове от времето ви на тази земя, доколко наистина малки са били малките ви радости. 

Предупреждение: Този текст е написан за забавление и с известна доза отчаяние. Не претендира за сериозност, изчерпателност и достоверност. Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни... или не съвсем :)

Имало едно време една майка. Тя била много добра. Но се опитвала да стане още по-добра. Защото всички наоколо говорели, че най-маместите мами са тези, които са най-добри във всичко и навсякъде. И майката се стараела. Какво ли не правила – и децата обичала, и на море ги водила, хранила ги само със здравословни храни, лекувала ги с натурални средства, чистила, подреждала, готвела винаги прясна храна, постоянно перяла, правила творчески проекти, учила математика, четяла книги по детска психология, всичко обяснявала, никога, никога не викала, в свободното си време работила, макар че всъщност не ѝ оставало много свободно време. Накратко – майката бавно се приближавала до идеала за МАЙКА.

Оставаме в тази възраст, в която не сме получили достатъчно любов

В света на възрастните ние трябва:

-       да поемаме отговорност за своя живот, а понякога и за живота на другите;

-       да правим избор в сложни ситуации;

-       да рискуваме;

-       да се конкурираме;

-       да работим много, за да успеем;

-       да вземаме, а не да чакаме да ни дадат.

Малейчук Генадий Иванович

Това, което непрекъснато гнети съвременния родител, като оставим настрана гладенето на училищни панталони с ръб, е чувството за вина. Накъдето и да се обърнем, навсякъде виждаме възможност да навредим тежко на детето си.

Преди да стана майка, ходех по домовете на познати и роднини с деца и с удивление гледах разрушението, което цареше там. Дори домовете, които бяха чисти и подредени, имаха явните следи от разрушения – счупени облегалки на дивана, провиснали вратички на шкафове, маси със зловещи следи от насилие. Тогава предполагах, че родителите просто не се справят особено добре с възпитанието и имат едни неконтролирани и диви деца.

1-ви месец. „Ааа, имам бебе! Как да го държа? Какво да правя с него? Ама той е ужасно малък! И непрекъснато плаче! И ужасно ми се спи! А на него явно не, щом се буди на половин час.