Блог

Разбирам, че обичаш детето ми. Сигурна съм, че имаш своите причини да му подаряваш точно това, което обикновено подаряваш.

В тази забавна игра, вие тествате едновременно грамотността и физическата си гъвкавост, а също така осигурявате страхотно изкарване на семейните събирания.

Наскоро имах разговор по темата с една приятелка, майка на 9-годишна девойка. Докато аз на висок глас коментирах как в детската градина се търси Дядо Коледа за тържеството, тя ми изшътка:

1. Съобразете ги с възрастта им – звучи елементарно и близко до ума, но много често като родители се изкушаваме да купим нещо, за което детето ни все още не е готово.

Подобряването на общуването с децата ни е особено важно точно сега, в XXI век, когато те комуникират непрекъснато и с много хора.

Това е така, защото децата ни много често се затварят за нещата, които ги тревожат, или за това, което се случва в така нареченото им „второ семейство“ – съученици, интернет и т.н.

За 15 години родителство на три деца съм събрала широк спектър от възпитателни методи – разсейване, позитивно убеждаване, обяснения, наказания. Имам специален поглед „внимавай в картинката“, както и един куп други трикове в торбичката с родителски похвати.

Неотдавна случайно се оказах на входа на детска градина в края на работния ден. Покрай мен минаха поне 4 майки с децата си. Изненадах се, че чух четири напълно еднакви разговора (доколкото могат да бъдат наречени разговори):

Провеждали ли сте подобен разговор със сина си или дъщеря си? На мен ми се случва почти всеки ден след края на часовете. С три деца в основно училище и две в детска градина, на двамата с Брук ни се налага да се научим да задаваме по-добри въпроси.

Какво бих искала да кажа на майка на 2–3- и повече годишни деца? Мечтаеща да им даде всичко, изискваща от себе си невъзможното, вечно препъваща се в собствените си непосилни очаквания и постоянно проваляща се, проваляща се, проваляща се… Или накратко – на себе си отпреди 15 години?

Мит 1: Ако не ги принуждаваме и не ги контролираме, те няма да учат

Хайде да започнем с главното – по принцип е невъзможно да насилите едно дете да учи. Можем да го заставим да заучи нещо за момента, за да мине изпитът или да изкара контролното, да получи добра оценка, да постъпи в университет. Но ако не се връща с удоволствие към получените знания, то просто ще ги забрави. А постояннат

Спомняте ли си с какъв ентусиазъм децата отиват на училище в първия учебен ден! Харесва им всичко – училището, звънецът, учителката и разбира се, самият процес на усвояване на нови знания.

Но с преминаването в по-горни класове това се променя, и то не към по-добро.

Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей. Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти: