Да си родител е...

Да си самоуверен означава да знаеш какво искаш и какво харесваш; означава да си способен да направиш избор и да изразиш предпочитанията си. Означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си, да имаш собствени предпочитания.

Да разкажем за това, което ни е доставило удоволствие, за това, което ни е направило щастливи, ни позволява да запечатаме тези приятни преживявания в себе си и да превърнем тези преживявания в източник на живот.

И така, първо – ходили ли сте на море с 4-те деца?

О, да, от както сме с 4 деца не се е случвало да ходим на море без тях. Понякога родители на едно дете ни питата: „С всички ли ще ходите на море?“ Аз учудено отговарям: „Разбира се, че с всичките, нали всички са ни деца.“ Не мога да си представя, да ходим по отделно.

Моля, изпратете ни видео, на което играете с любимите си продукти на издателство „Клевър Бук“, заедно с кратко обяснение (име на детето, години, друго – ако прецените) и може да спечелите ваучер от 30лв. за покупки от нашия електронен магазин.

Представяме ви Радостина Христова - радостна мама блогър с две момчета. Всяка година прекарва по един месец на морето с децата и винаги има какво ново да сподели след всеки престой.

Представяме ви Ели Мантовска - консултант и обучаващ на родители. Над 21 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. Майка е на близначки на 6 г. и момченце на 2 г. 

Когато говорим за непослушанието, всъщност говорим за инстинкта за съпротивление.

Съпротивлението, това е защитна реакция на определен контрол и принуждаване.

Най-вероятно вече имате поне един поп-ит (pop-it) у дома. И ако ви се струва напълно безсмислен, можете да опитате няколко игри, които да го направят малко по-полезен – ако не за околната среда, то поне за интелектуалното развитие на детето.

Но ние съвсем сме забравили това. Развили сме един вид деменция. Аз съм забравила, родителите ми също, бабите – и те.

Ето например отидохме с Алиса (6 г.) на гости при дядо ѝ. Времето е прекрасно, барбекю в градината, пеперуди, охлюви, паяци, шишарки в огъня, върбите шумят от вятъра. С една дума – щастие. И всичко е наред, докато не седнем на масата.

Тогава се започва – при това едновременно, при всички.

Дишайте. От вас вече нищо не зависи. Всичко мина. Иска ви се да викате, да хвърляте чинии по пода от яд – направете го, помага. Но не и когато детето е у дома. Защото, да, на вас ви е тежко. Но представете си само за секунда колко зле се чувства вашият тийнейджър.

Така че, ако, не дай си боже, детето не постигне желаните резултати, ще се радвам, ако направите като моите родители – прегърнете го, кажете му, че всичко е наред.

Време е отново да си поговорим за родината и по-точно да запознаем децата (или да им припомним) с важните хора, места, природни забележителности на България. Хубаво е да ценим красивото, доброто, достойното – затова създадохме нашите карти „Аз обичам България“.