Да си родител е...

1. Помагайте, но не вършете нещата вместо детето! Целта не е перфектно изпълненото домашно, а уменията, които детето ще усвои, докато подготвя домашното. Участието на майката и таткото при подготовката за училище по- казва на детето колко важно е ученето. 

Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите. Децата са емоционални - те безпогрешно разпознават и най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в поведението на своите родители. Ние често сме склонни да се впуснем до такава степен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем най-важното  – емоционалното състояние на детето. 

Въпросите… Чувам ги в главата си, предусещам ги още щом забележа ОНЗИ специфичен поглед и ОНОВА окръгляне на очите, щом осъзнаят, че да, наистина се качвам в метрото с три деца, две тротинетки, колело и небрежно метнала две чанти на рамо…

1. Е, защо бе, моето момиче?! (момче): Ами, чиче, и аз не знам защо… Така се случи. Ти как щеше да направиш – да го върнеш ли?
Дългата версия: Един ден Съдбата реши, че в нашето семейство две деца са малко, и завъртя нещата така, че двата процента предупреждения по кутийките да се сбъднат в ей тоя тука бандит, най-малкия.

Този материал е нещо като продължение на „Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка“ от Мая Бобева-Атанасова. Мая е била питана всички тези, че и повече, странни въпроси от приятели, познати и непознати. Отговорите ѝ невинаги са били навременни, остроумни и пълноценни (поради изненада или недостиг на мозъчни клетки, особено по време на третата ѝ бременност), затова се видя принудена да напише статия, за да разясни нещата веднъж завинаги. Но понеже все още не е сигурна дали НЕ ГРЕШИ (защото е очевидно, че някои от въпросите всъщност са констативни твърдения с укорителен характер), реши да поразпита и други многодетни майки, за да вземе някоя идея за остроумен и затапващ отговор. Разбира се, тайничко се надява да не попадне на майката от въпрос №3… 

Отговаря Елисавета Белобрадова, майка на 3 деца, една от създателките на 

Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?

Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Този текст е едно своеобразно продължение на статията "Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка". Текстът получи широк отзвук сред родителите на 1,2,3 и повече деца, затова решихме да продължим темата. Зададохме на един 3-детен татко същите въпроси и вижте какво се получи:

Основно правило

Създайте на детето си „тил“. Всеки човек има нужда от такъв. Особено в преходна възраст. Места за полеви действия той има достатъчно. Нека домът му да се превърне в безопасен „тил“ за него – място, където може да бъде слаб, да помълчи, когато му се иска, или просто да си почине.

Правило № 1

Заемете се със себе си. Ако до този момент не сте обръщали внимание на себе си и своите интереси – време е. Намерете нещо, което ви е по душа. В противен случай постоянно ще се бъркате в живота на детето си. 

Причиняват болка:

Не ми се бъркайте! Сам ще се оправя!

Успокояват и правят родителите по-щастливи:

Няма нужда да се тормозите за това. Аз ще се справя.

Родители, време е да оставите телефоните си настрана и да вдигнете детето си, защото то чувства, че не е важно за вас.

Накратко

Почти 1/3 от децата се чувстват пренебрегнати, когато родителите използват телефоните си по време на вечеря, разговори, гледане на телевизия или разходки навън.

Изследването

ПРАВИЛАТА ВКЪЩИ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА

Можете да прекарате, колкото време искате, пред таблета или телевизора, стига преди това да сте свършили изброените по-долу задачи:

„Мамо, хайде да си вземем куче, моля те!“ – колко пъти сте го чували – десет, повече? Някои от нас устояват, някои не, а ето какво е направил един баща, който не иска да вземе куче, но ще го направи. При няколко условия: