За родители

„Не разбирам какво се случва с нея! От известно време тя дори не желае да се опита да направи, каквото я помоля или каквото каже учителката; твърди, че вече си знае/може. Ако настоявам, тя кръстосва ръце, инати се. Ако продължа да настоявам, избухва в сълзи и изчезва.“

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

Като начало дарете им разбирането, че съществуват ценности. Живеем в модерен свят, където има голяма доза неопределеност, непредсказуемост, двусмислие и сякаш не са останали никакви ценности, няма добро и зло, хубаво и лошо.

Специалистите отделят четири компетенции, които ще бъдат от ключово значение за децата в света, който непрекъснато се променя и ще е много различен от нашия, когато пораснат.

95% от това, което се учи в училище, е неактуално

Има един такъв израз: генералите винаги са готови за битката, която вече е минала. За родителите и учителите това е още по-валидно. Когато разсъждаваме кое е полезно за детето ни, ние се оглеждаме, анализираме средата, която ни обкръжава, и си правим изводи какво трябва да учат, какво не, накъде да ги насочим. Но при това рядко мислим, че когато децата ни пораснат, нашият днешен ден за тях ще е вчерашен.

И кога стана 15 септември?

Ето няколко изстрадани съвета за родители на първокласници. Аз знам, че те седят, треперещи, пред бездната – самата аз надничах в нея миналата година.

Много важно е да запомните, че нищо от това, което виждате в тази бездна, всъщност няма значение.

1. Отпуснете се – не е важно какви ще са пластилинът, моливите, букетът. Не е фатално, ако не знаете името на учителката. Детето ще ви каже

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

По-голямото изпреварва, разбира се.

-       Спечелих! Спечелих! – вика той, писука като малко разрошено врабче.

А в това време малкият е спрял. Вдига от пътеката кленов лист. Гледа го замислено. Обръща се към майка си и казва:

„Когато му предложа да покани приятели на гости, детето ми казва, че няма такива и че на никого не му пука за него.“

Страхът от погледа на другия

„Когато гледам себе си, се отчайвам“, казва афоризмът, но детето, което не притежава самоувереност, не е в състояние да приложи неговата втора част: „Когато се сравнявам с някого, се успокоявам“.

ПРОБЛЕМ

„Не се осмелява да каже кое върви добре и кое не, дали обича нещо, или не, дълго се колебае, преди да избере, след това сменя мнението си, извинява се веднага след като му се стори, че е сгрешил, или е направил беля.