За родители

Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?

На пръв поглед много лесен въпрос, но предизвика у мен доста размисли.

Попитах трите си момчета (19, 9 и 8 г.) какво мислят. Под понятието състезание всички си представят най-„известната“ му форма – училищните състезания. Е, резултатът е следният.

Малките дават 8 по скалата от 1 до 10. Единият не дава повече, защото го притеснява частният случай, когато би се състезавал срещу приятел. Колебае се дали би отстъпил нарочно, за да не се скара с приятел. Другият не дава повече заради сериозния риск да загуби и да се чувства нещастен от това. Но казва „все пак винаги има шанс да победя“.

Разбира се, че са нужни – но на родителите, не на децата!

Според мен по този начин родителите потвърждават за себе си, че са добри родители, че правят всичко, което е необходимо, за да успеят децата им в живота. Защото тук резултатите са измерими, нали? Има ясни действия – уроци, курсове, състезания и ясни резултати – добри, или лоши. И затова те са готови на жертви – плащат в пари, във време, в логистика и очакват възвръщаемост (в оценки) и дори благодарност (в разбиране и послушание) от децата си.

Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!

Предстоят доста почивни дни с децата и е напълно възможно да им доскучае… Ако искате да отложите даването на устройствата, ви предлагаме няколко идеи за (съвместни) занимания, които със сигурност ще им харесат!

Българският Червен кръст и „КЛЕВЪР БУК“ ООД стартират съвместна кампания в полза на Националния дарителски фонд за подпомагане на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия. В периода от 01.11.2019 г. до 01.02. 2020 г. издателството ще отчислява по 20 % от всеки продаден комплект образователни карти за игра („Бъди в безопасност“, „Бъди здрав“, „Бъди щастлив“) от електронния си магазин. Всички средства ще бъдат използвани за лечението и рехабилитацията на деца, пострадали при пътни инциденти.

Каква е обичайната ни реакция, когато детето капризничи, отказва да направи нещо важно?

Правим се, че нищо не е станало, разказваме за последствията, принуждаваме? Съгласете се, че нито един от тези методи не е особено ефективен, но всички те обикновено водят до нежелани странични ефекти.

Много често, когато правим забележки, ние не се съобразяваме с житейския, речниковия и емоционалния запас на детето. В повечето случаи то просто не разбира какво му казваме, чува само „Не“ или „Спри“, без да разбира основанията за това.

„Открих, че е излъгал няколко пъти, за да скрие белите, които е направил, и не ми е показвал оценките си в училище. Това не може да продължава така!“

„За нищо не ме бива“ е всичко, което казва, когато я помоля да ми разкаже как е минал денят ѝ в училище.“

Разликата между самоувереност и самохвалство

Познавате ли много възрастни, способни да говорят позитивно за себе си, да изразяват удовлетвореност от своята личност, своите действия? Нашата култура ни подтиква към скромност. Направено изследване посочва, че 67% от запитаните французи предпочитат да затаят хубава новина, за да не предизвикат завист… В нашето общество е по-приемливо да говорим за съмненията и слабостите си. Ако запитате хората около вас: „Какви са вашите качества?“, несъмнено рискувате да не получите отговор или да ги притесните: „Така не се прави“, или пък: „Мога да ти кажа кои са моите недостатъци, но качествата ми!…“. Така че всички ние, без изключение, сме повлияни от схващането, че съществува връзка между осъзнаването на личния потенциал и самохвалството.