За учители

Миналата седмица синът ми беше на занималня и попадна в една група с дете с аутизъм. Разбрах за това случайно, след като детето ми започна да се оплаква, че едно от момчетата хвърля разни неща и е доста буйно (все го замерва с камъни и се държи агресивно). По принцип бих подминала подобна ситуация (синът ми също не е с образцово поведение), но след като ми показа и следи от ухапване, отидох да разбера какво се случва.

Когато преди няколко години затварят училището пансион в село Гостилица, младата учителка Мариана не може да се примири и не иска… Не иска нейните ученици да са лишени от възможности, не може да приеме, че бедността ще е причината те да похабят талантите си и да не трупат знанията, и не вярва, че изход няма!

Нашето предложение е да направите една разходка, която да започне на щанда на „Клевър Бук“ – А88 в зала 5.0, да продължи през щанда на „Кибеа“ – А14 и при желание от ваша страна да завърши на българския национален щанд в същата зала.

Може би не всички ще се съгласят, но училището много често е основният негативен фактор, който разваля отношенията между родителите и децата. Справянето със стреса (особено от 1 до 7 клас), който се стоварва върху семейството, не е никак лесно. 

Как да направим спинерите полезни в клас

Идеи за различните предмети:

Български език и литература:

Училище подканва родителите да поемат отговорност – техният призив се разпространява светкавично по света

Методът на Монтесори

Историята: Автор на тази световноизвестна система е Мария Монтесори – учител и лекар, една от първите жени в Италия, получила научна степен. Своята първа школа Мария Монтесори открива на 6 януари 1907 г. в Рим. Нейният метод се оказва толкова ефективен, че канят Мария в различни страни, за да споделя опита си. В момента съществуват повече от 22 000 училища в 110 страни, които обучават децата по нейната система.

Всички ние знаем, че от време на време децата се превръщат в малки дяволчета, които не могат да контролират емоциите си. В тези моменти те могат да се търкалят по пода, да крещят пронизително, да тупат с крака и да плачат. А понякога просто издевателстват над нас с исканията и мрънкането си, проверявайки къде е границата на родителското търпение. Но трябва да помните едно – в повечето случаи те правят това не нарочно, а като част от собственото си развитие, порастване и съзряване на личността. Разбирайки това, ние ще се научим да разбираме нашите „трудни“ деца.

Това е проект, продължил 4 години, през които с децата от групата систематично и последователно са провеждани дейности и инициативи, които да създадат малки читатели, обичащи книгите и готови за първи клас. Това, което е удивително, е, че това не е платена или финансирана програма, нито пък е инициирана от министерството на образованието, инспекторати, общини. Проектът е резултат от идеята и усилията на 1 библиотекар, 1 учител и 1 директор на детска градина. Разбира се, за да се реализира, в него се ангажират родителите, детски автори, служители в музеи, библиотеки и преди всичко децата. Всичко това, да повторим, не е изисквало допълнително финансиране, а целенасоченост, отдаденост, въображение и любов.