За учители

Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?

Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Когато бях млад учител в средното училище, понякога казвах на учениците си думи, за които по-късно съжалявах. През последните няколко години съм свидетел как учители често отправят неприемливи реплики към учениците. Наскоро попитах завършващите си студенти (а те всички са практикуващи учители) дали съжаляват за нещо, което са казали. След като ги изслушах, направих списък на нещата, които никога не трябва да казваме.

Искам да споделя с вас един простичък подход, който наричам „възпитание на ухо“. Често се е случвало, когато ни дойдат гости (или ние отидем на гости), дъщеря ни да започне да се държи лошо. Аз съм уверена, че на детето не трябва да се караме пред външни хора, дори и пред бабите/дядовците.

Смятане с пръсти.

Нещо, което особено забавлява децата ми в колата (като, разбира се, не аз съм шофьорът), е да им показвам задачки от 1 до 10 с пръсти.

Тези игри са изпробвани с деца на 4, 6 и 12 години (макар че 12-годишният почти през цялото време слушаше музика със слушалките и дъвчеше отегчено дъвка), като най-интересно за децата беше, когато участвахме ВСИЧКИ, включително мама и татко.

Предлагаме ви една малка книжка по една трудна тема, темата за насилието над деца – как да реагираме на него и какво да правим, когато го срещнем. Предполагаме и се надяваме, че децата ще четат тази книжка заедно с някой възрастен – родител, роднина, близък, учител, за това се обръщаме и към двамата.

Авторът на статията – Лия Шарова, ръководител на центъра „Стоп-Угроза“, коментира една много важна грешка, които ние, родителите, понякога допускаме. Моля, прочетете:

Мили майки и татковци,

Днес в часа ни представих на децата две ябълки (децата не знаеха, но аз предварително хвърлях на земята едната ябълка, като внимавах да няма външна промяна в нея). Говорихме си за ябълките и децата описаха как и двете изглеждат еднакви – червени, почти еднакви по размер, сочни и вкусни.

Неотдавна случайно се оказах на входа на детска градина в края на работния ден. Покрай мен минаха поне 4 майки с децата си. Изненадах се, че чух четири напълно еднакви разговора (доколкото могат да бъдат наречени разговори):

В края на всяка година учениците навсякъде по света се изправят пред стресиращи контролни, класни и изпити. Особено важни и съответно натоварващи са матурите.

Но един страхотен начален учител е направил нещо, с което да окуражи децата, които преминават за първи път през това преживяване. Чандни Лангфорд е учителка в пети клас в училище в Ню Джърси. За да помогне на учениците си, преди самия изпит тя е написала с изтриваем маркер лично послание на всеки чин. Да не пренебрегваме и факта, че е оставила и понички за всяко дете :)

Чухте ли за "Бисерче вълшебно" - 

1. Досадната майка. Докато учителката разяснява правилника за вътрешния ред, тя моли за индивидуално внимание към хигиенните затруднения на Жорко, като подробно разказва за "миризливи" случки у дома и в яслата. Докато обсъждате разходите за първото шестмесечие, тя унесено мълчи, а след приемането на детайлно обсъдения бюджет моли за подробна разбивка по пера, като изразява готовност да коментира всяка точка от него наново, естествено с препратки към личните предпочитания на отрочето си.