Да си родител е...

Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей. Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти:

След като чувам поне десет родители на седмица да заявяват: „Искам да заведа детето си на психолог – не иска да учи!“, реших да напиша текст по темата.

Лошата новина: психологът, за съжаление, не може да махне с вълшебната си психологическа пръчица и да направи така, че детето да обикне училището. Няма как да внуши, че неинтересното е интересно, страшното – нестрашно, болезненото – безболезнено.

Има ли родител, който не си е задавал въпросите: Как се чувства детето ми в тази ситуация? Страхува ли се от вируса? Липсват ли му приятелите? Как ще му се отразят още зимни месеци учене и стоене вкъщи?

В последно време доста активно се говори за промените, които настъпват в обществото ни по време на социална изолация във връзка с епидемиологичната обстановка в световен мащаб. Обръща се внимание на рисковете, но също така и на новите възможности. А днес ще обърнем по-специално внимание на учениците, на които им предстои новата учебна година.

Родители и учители са разделени като цяло на два лагера как да започне учебната година – присъствено или дистанционно. От една страна, присъственият старт крие своите рискове от разпространяване на COVID-19, а от друга – онлайн ученето създава предпоставки за по-трудно усвояване на учебен материал и десоциализация на децата. Добре би било да се търси балансът между двете форми на обучение.

Питам познато момиченце, което гледа своя снимка: „Харесваш ли се?“. „Да, разбира се, аз съм красавица!“ – и отговорът много ме радва. И успокоявам родителите ѝ, които се тревожат – не са ли я прехвалили, защо не казва „аз съм умница“.

Щом си се захванал с нещо, довърши го! Трябва да си отговорен!

Кой подход е правилният – трябва ли да настояваме децата ни да се занимават с дейности, които не харесват, за да ги научим на последователност и отговорност?

Веднъж взех интервю от балетиста Иван Тараканов. Интересуваше ме предимно, как момчетата изобщо попадат в балетната школа. Как се заинтересува едно момче от танци без уговаряния, заплахи и манипулации.

Лятото почти отлетя и неизбежно в умовете ни се въртят мисли за предстоящата учебна година. Ще бъде ли присъствена?

Как ще се почувстват децата ни, ако отново се стигне до дистанционно обучение?

При всички положения е добре да започнем лека-полека да им припомняме основни части от материала, който са взели миналата година.

Съвет 6. Правилата трябва да се отнасят не само за детето, но и за цялото семейство.

Ключовата дума е „ние“:

Ние винаги се извиняваме на детето, ако престъпим границите. Така го учим да анализира постъпките си, а ние грешим по-рядко.

В семейството говорим за чувствата си. Не само към детето си, но и един към друг. Дори не можете да си представите какво значение имат

Безполезно е отново да ви говоря за грижата към себе си, за почивката… Защото ние, жените, сме тези, които винаги казваме: „Но това е невъзможно!“. Възможно е. Нека разгледаме вариантите:

Не прекаляваме ли?

Струва ми се, че ние, съвременните, твърде емпатични и тревожни родители, вечно развълнувани и виновни за нещо, даже не забелязваме как ограбваме децата си в опитите си да бъдем „най-добрият Карлсон на света“ за тях.

Вярно е, че в родителството има някои класически принципи, които не се променят във времето – важно е да показваме любовта си, да бъдем искрени, да не лепим „етикети“ на децата си и т.н. – науката продължава да открива нови закономерности за успешното отглеждане на децата ни. Прочетете кратко обобщение на изводите от пет психологически проучвания, правени наскоро.

Лятото е време за игри – това е безспорно. И все пак, ако се чудите, дали е нужно детето ви да упражнява някои умения и знания и през ваканцията – ние ви предлагаме решение!

Нашият умен летен преговор включва игри, които тренират наблюдателността, логиката, концентрацията, въображението. А за да не се отдалечат съвсем от учебния материал, не сме забравили числата и буквите.