Да си родител е...

За много родители на петокласници е трудно да се ориентират дали детето им е вече голямо или все още има нужда от непрестанна грижа и опека. Периодът на преминаване от начален към среден етап на образование съвпада с началото на „обективна криза на развитието на децата на 10-11 години“.

Детето с добра самооценка преминава по-лесно през предизвикателствата на живота. Съвременната психология убедително показва, че можем силно да влияем както върху самооценката на детето, така и върху поведението му, като му показваме, че забелязваме постиженията или неуспехите му.

На 7 години детето все още е в период на бурно физическо, психическо и емоционално развитие и ако трябва да кажем с една дума кой е най-важният фактор за здравето и успеха му, тази дума ще бъде „движение”.

Човекът е създаден, за да се движи.

И така, първо – ходили ли сте на море с 4-те деца?

О, да, от както сме с 4 деца не се е случвало да ходим на море без тях. Понякога родители на едно дете ни питата: „С всички ли ще ходите на море?“ Аз учудено отговарям: „Разбира се, че с всичките, нали всички са ни деца.“ Не мога да си представя, да ходим по отделно.

Когато говорим за непослушанието, всъщност говорим за инстинкта за съпротивление.

Съпротивлението, това е защитна реакция на определен контрол и принуждаване.

Най-вероятно вече имате поне един поп-ит (pop-it) у дома. И ако ви се струва напълно безсмислен, можете да опитате няколко игри, които да го направят малко по-полезен – ако не за околната среда, то поне за интелектуалното развитие на детето.

Но ние съвсем сме забравили това. Развили сме един вид деменция. Аз съм забравила, родителите ми също, бабите – и те.

Ето например отидохме с Алиса (6 г.) на гости при дядо ѝ. Времето е прекрасно, барбекю в градината, пеперуди, охлюви, паяци, шишарки в огъня, върбите шумят от вятъра. С една дума – щастие. И всичко е наред, докато не седнем на масата.

Тогава се започва – при това едновременно, при всички.

Дишайте. От вас вече нищо не зависи. Всичко мина. Иска ви се да викате, да хвърляте чинии по пода от яд – направете го, помага. Но не и когато детето е у дома. Защото, да, на вас ви е тежко. Но представете си само за секунда колко зле се чувства вашият тийнейджър.

Време е отново да си поговорим за родината и по-точно да запознаем децата (или да им припомним) с важните хора, места, природни забележителности на България. Хубаво е да ценим красивото, доброто, достойното – затова създадохме нашите карти „Аз обичам България“.