Да си родител е...

Наскоро си говорих с една позната, която за момента е без деца, но много обича да слуша да се говори за тях, защото е малко старомодна, не чайлдфри например (childfree – свободни от деца) и се кани да ражда някой ден.

Много учители ще потвърдят, че повечето проблеми в училище възникват именно с момчетата. В общия случай момичетата се адаптират по-лесно, по-спокойни са, по-бързо схващат материала и са по-прилежни при изпълнение на домашните си задачи.

Например, когато беше на 2 му пораснаха къдрици. Тежки, гладки, които можеш да навиеш на палеца си. И когато плачеше винаги плачех и аз, всеки път, дори причината да беше незначителна дреболия, все едно, че границата между телата ни все още не беше напълно ясна и мъката на единия преливаше с лекота в другия. Проникваше като през мембрана. Все едно, че имахме общ обмен на вещества и чувства. Заспеше ли, на мен започваха да ми се затварят очите. Когато си порязах палеца, той се събуди в съседната стая и запищя.

Помолихме няколко майки да ни разкажат нещо смешно и нещо важно за синовете си. Ето какво ни споделиха:

Тази година „Клевър Бук“ навършва 8 години. На практика сме във 2-ри клас!

За това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни неща, които бяхме позабравили:

Ако искате да отгледате дете, което да е самодостатъчно и успешно, но не сте убеден, че това, което правите, е правилно?

Оказва се, че има правилен и неправилен начин за почти всичко, което вършим като родители.

1. Да хвалите детето „Колко си умна!“.

Каква е първата ви реакция, когато детето ви носи шестица у дома? „Колко си умна!“, нали!

Мъдри слова: „Как да започнеш да развиваш детето си. Първо правило: остави го на мира. Второ правило: остави го на мира. Трето правило: остави го на мира“.

Отменете всички кръжоци, извънкласни активности и оставете децата на мира!

Нездравословната доза заетост може да разруши детството на децата ви. Образователната система ограничава времето за игра и го заменя с години, прекарани в тестове и изпити.

Събуждаш се сутринта, не съвсем съвършена, но напълно симпатична. Слабичка, но с хубав бюст, вярно, косата е с прораснали корени, но пък така си естествена, приятна за очите. Протягаш ръце към мъжа си, който, разбира се, също не е Ален Делон, но така дори е по-добре – по-мъжествено някак си. И така, целуваш го по брад

Бях на 16 и бях уверена, че моят живот ще е по-хубав от нейния, ами защото съм по-умна от нея. В 16 си мислех, че съм невероятно умна. И спорих с нея по всеки повод. А тя се ядосваше неизвестно защо. Нашите спорове винаги свършваха с нещо подобно:

Снимките показват практики, довели до позитивен резултат по отношение сплотяването на класа, разбирането и толерантността.

Аз съм родител на 2 момчета и съм била от другата страна – единият ми син беше тормозен от деца и в детската градина, и в училище. Ще се опитам да се поставя на вашето място и да предположа какво бих направила.

Много е писано и изговорено за агресията в училище и за агресивните деца.

Моят отговор е не толкова да даде точна дефиниция на това поведение, нито пък да начертае перфектния план за справяне с този проблем. Приемете го по-скоро като монолог, върху който да поразсъждавате и да изразите становище.