Да си родител е...

1. Компания – котките могат да бъдат отлични другари на децата, да участват в игрите им и да се гушкат до тях в часовете на почивка. Те могат да бъдат „мъркащ“ източник на успокоение и подкрепа за деца, които са самотни или тревожни. 

1. Въпрос №1: Какво дете искам да възпитам – послушно или успешно?

Научете се да не бъдете отличник, да не сте първи, да не побеждавате. Дайте си почивка и бъдете себе си. Дайте и на детето си да отдъхне. Да греши, да следва не изискванията и нормите, а вдъхновението и таланта си. Научете децата си на свободата да бъдат истински, а не да подражават на някого.

Страхът от тъмното се свързва със страх от неизвестното, което се крие в тъмното. При децата в предучилищна възраст той се приема за норма и ролята на възрастните е да помогнат на малчугана да премине през този период с усещане за удовлетворение и гордост.

Никога не съм била особено точна, но когато станах родител, пред мен се откри една цяла нова вселена от извинения за закъснение на срещи, училище, партита и 

1. Не очаквай от твоето дете да бъде същото като теб.

Помогни му да стане себе си, а не твое копие.

2. Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си сторил за него.

Дал си му живот – как да ти се отблагодари за това? То ще даде живот на друг човек, той пък на трети – това е необратимия закон на благодарността.

Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите 20 причини защо понякога харесвам повече шефа в офиса си, отколкото детето шефа у дома:

У дома:

Спортно ядене

Хапка – ставаш и вземаш хвърлената на земята играчка, хапка – и пускаш диска на „Бамби“, за да спрат най-накрая писъците, хапка – и пак вдигаш играчката…

1. „Госпожо, защо крещите?“

Момент на тягостно мълчание, в което се взираме една в друга – дамата на средна възраст в мен – възмутено, аз в нея – недоумяващо. Че кога съм крещяла? Аз по принцип не викам, още по-малко на публични места и по-конкретно в мебелен магазин. След това се сещам, че