Да си родител е...

Впечатленията ми от книгата на издателство КЛЕВЪР БУК са, че тя е един практически наръчник за деца, на които им предстои среща с детската градина. Процесът на адаптация далеч не е само тръгване на детска градина, а дълъг процес, в който родителят спокойно да обясни на детето какво предстои.

Почти всички родители около мен смятат, че имат възможността и правото да ИЗБИРАТ учителя на своето дете. Правят се десетки проучвания и разговори с „очевидци“, пускат се постове в групи и форуми, дори се стига до лична среща с потенциалните „кандидати“, ходатайства се пред директора. Тъй като аз нямам 

Родителството е трудно. Родителите трябва да избират своите битки. Ето 8, които си струва да проведете:

Като терапевт аз често виждам семейства, които изглеждат чудесно отвън, но всъщност имат значителни проблеми на затворени врати. И само защото това не включва насилие и не е видимо отвън, не означава, че няма да навреди на децата и да им попречи да станат уравновесени възрастни.

Ключът към възпитаването на устойчиви деца е балансът – от една страна, ние трябва да се дръпнем от пътя на децата си и да ги оставим да се развиват сами, от друга – трябва да се намесим в критични ситуации. Ето моите 7 начина, по които се опитвам да изградя тяхната стабилност и устойчивост:

Ето, настъпи така дълго чаканата ваканция! Децата са щастливи. Край на ранното ставане, домашните, тестовете и контролните. Предстои лято, развлечения и почивка! Но всеки родител малко или много се тревожи: как да запазим получените в училище знания? Много вероятно е без постоянните упражнения и повторения на материала информацията с лекота да се изтрие от главите на хлапетата. Какво да правим? Как да помогнем на детето да запази нивото, до което е стигнало?

Създадохме анкета за някои от най-сериозните предизвикателства в работата на учителите, тъй като искаме да разберем повече за тяхното мнение. Целта ни беше да съставим списък с актуални проблеми и по възможност да извлечем ценни изводи от направените обобщения на получените резултати, които да бъдат интересни и полезни.

Група деца от 12 до 18 години участвали доброволно в следния експеримент: трябвало да стоят сами в продължение на 8 часа, без да имат възможност да използват каквито и да е средства за комуникация (мобилни телефони, интернет). Също така било забранено да включват всякакви устройства – компютри, телевизор, радио и т.н. 

Това е въпросът, който изгаря всеки от нас през последните 4 седмици. И помагаме, както и колкото можем – с пари, с време, с разговори и подкрепа… Надяваме се, че вълната от жени, деца и възрастни хора ще секне, защото няма да има нужда да бягат, а ще могат да останат в страната си и да живеят в мир заедно със съпрузите, бащите, синовете си.