Да си родител е...

Спомняте ли си с какъв ентусиазъм децата отиват на училище в първия учебен ден! Харесва им всичко – училището, звънецът, учителката и разбира се, самият процес на усвояване на нови знания.

Но с преминаването в по-горни класове това се променя, и то не към по-добро.

Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей. Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти:

След като чувам поне десет родители на седмица да заявяват: „Искам да заведа детето си на психолог – не иска да учи!“, реших да напиша текст по темата.

Лошата новина: психологът, за съжаление, не може да махне с вълшебната си психологическа пръчица и да направи така, че детето да обикне училището. Няма как да внуши, че неинтересното е интересно, страшното – нестрашно, болезненото – безболезнено.

Знам, че много родители искат да са в течение на най-новите техники за възпитание и отглеждане на деца – привързано родителство, минималистично родителство и т.н.

Е, аз попаднах на една нова методология, която гарантира, че детето ви ще израсне като отличен ученик и примерен гражданин. Нарича се УСЗБ, което е съкратено на

Синьо, червено, зелено… Много е красиво, но ще успееш ли да откриеш липсващите цветни моливи?

Какво безредие е тук! Всяко нещо трябва да се сложи на мястото му. С тази игра ти ще развиеш истинска памет на слон!

"О, да му се не види! Какво трябваше да направя?“ Забравяш ли понякога инструкциите? Тренирай паметта си с тази игра!

Впечатленията ми от книгата на издателство КЛЕВЪР БУК са, че тя е един практически наръчник за деца, на които им предстои среща с детската градина. Процесът на адаптация далеч не е само тръгване на детска градина, а дълъг процес, в който родителят спокойно да обясни на детето какво предстои.

Почти всички родители около мен смятат, че имат възможността и правото да ИЗБИРАТ учителя на своето дете. Правят се десетки проучвания и разговори с „очевидци“, пускат се постове в групи и форуми, дори се стига до лична среща с потенциалните „кандидати“, ходатайства се пред директора. Тъй като аз нямам