Да си родител е...

Ключът към възпитаването на устойчиви деца е балансът – от една страна, ние трябва да се дръпнем от пътя на децата си и да ги оставим да се развиват сами, от друга – трябва да се намесим в критични ситуации. Ето моите 7 начина, по които се опитвам да изградя тяхната стабилност и устойчивост:

Ето, настъпи така дълго чаканата ваканция! Децата са щастливи. Край на ранното ставане, домашните, тестовете и контролните. Предстои лято, развлечения и почивка! Но всеки родител малко или много се тревожи: как да запазим получените в училище знания? Много вероятно е без постоянните упражнения и повторения на материала информацията с лекота да се изтрие от главите на хлапетата. Какво да правим? Как да помогнем на детето да запази нивото, до което е стигнало?

Създадохме анкета за някои от най-сериозните предизвикателства в работата на учителите, тъй като искаме да разберем повече за тяхното мнение. Целта ни беше да съставим списък с актуални проблеми и по възможност да извлечем ценни изводи от направените обобщения на получените резултати, които да бъдат интересни и полезни.

Група деца от 12 до 18 години участвали доброволно в следния експеримент: трябвало да стоят сами в продължение на 8 часа, без да имат възможност да използват каквито и да е средства за комуникация (мобилни телефони, интернет). Също така било забранено да включват всякакви устройства – компютри, телевизор, радио и т.н. 

Това е въпросът, който изгаря всеки от нас през последните 4 седмици. И помагаме, както и колкото можем – с пари, с време, с разговори и подкрепа… Надяваме се, че вълната от жени, деца и възрастни хора ще секне, защото няма да има нужда да бягат, а ще могат да останат в страната си и да живеят в мир заедно със съпрузите, бащите, синовете си.

При всяка поръчка от електронния ни магазин ще можете да избирате от тези наши продукти:

Александра: Моите въпроси се отнасят за три групи хора:

Хората, които се намират там – в Киев, Одеса, Харков и други градове. Децата със сигурност чуват сирените за военна тревога, взривовете, усещат паниката и стреса на родителите си. Получаваме много въпроси – трябва ли да им говорим истината, или да продължаваме да се преструваме, че например това, което чуват, са фойерверки? Какво по-точно и как да го казваме?

Как се решихте на второ дете – планирано ли беше, или изненада?

Винаги сме искали да имаме две деца. Аз самата също имам сестра, за която съм много благодарна. Така бебето беше планирано в мечтите ни. Желаехме да имаме деца с разлика 3 – 4 години. Този път обаче гледах да не се стресирам над идеята за бременност, защото, преди да се роди дъщеря ми, много пъти изпитах разочарованието да не видиш двете черти, за които мечтаеш.   

Напоследък е едно доста общо понятие и когато се опитате да определите точния период, в който си стоите вкъщи, вместо да похапвате весело в приятели, установявате неприятна закономерност.