Да си родител е...

Тази седмица имаме рожден ден – навършваме 10 години! От миналата година си мечтаехме за парти – може би някъде навън, на поляна, с много хора – приятели, партньори, читатели. Но точно сега това няма как да се случи и затова решихме да си организираме ВИРТУАЛЕН празник – ще играем игри, ще подаряваме подаръци…

Деси Алексиева, майка на пет деца; книжарница, издателство, четене за най-малките; жонгльор в живота, изпускащ по две-три топки едновременно, но добавящ по десет нови. По образование – филолог, 22 години работих в една от големите корпорации, а след това реших да правя това, което обичам – да се занимавам с книги, деца, четене, ранно детско развитие. Не успях да завърша магистратурата си по психология, но може би тази година ще направя и това.

Всяко дете рано или късно влиза в досег с виртуалния свят и за родителите това почти винаги е стресов момент. Важно е да се разбере, че около онлайн реалността съществуват много митове, заради които родителите погрешно ограничават децата си.

Страхотна новина - инициативата „Играя и уча“ стартира за четвърта поредна година!

Според родителите част от негативните характеристики на детското заведение са:

Много на брой деца в групата. Групите в общинските детски градини обикновено се състоят от около 25–30 деца. Обективно погледнато, няма възрастен, който да има физическата възможност да полага еднакви грижи за тях. Учителят също не може да обърне внимание на всички нужди на всички деца по едно и също време.

За някои родители думата „конкуренция“ има отрицателно значение – борба, съперничество между децата, при което един печели и много губят. Според тях състезанията и олимпиадите могат да причинят стрес и разочарования на детето.

Колко важни са състезанията за развитието и бъдещето на детето?

На пръв поглед много лесен въпрос, но предизвика у мен доста размисли.

Попитах трите си момчета (19, 9 и 8 г.) какво мислят. Под понятието състезание всички си представят най-„известната“ му форма – училищните състезания. Е, резултатът е следният.

Малките дават 8 по скалата от 1 до 10. Единият не дава повече, защото го притеснява частният случай, когато би се състезавал срещу приятел. Колебае се дали би отстъпил нарочно, за да не се скара с приятел. Другият не дава повече заради сериозния риск да загуби и да се чувства нещастен от това. Но казва „все пак винаги има шанс да победя“.

Разбира се, че са нужни – но на родителите, не на децата!

Според мен по този начин родителите потвърждават за себе си, че са добри родители, че правят всичко, което е необходимо, за да успеят децата им в живота. Защото тук резултатите са измерими, нали? Има ясни действия – уроци, курсове, състезания и ясни резултати – добри, или лоши. И затова те са готови на жертви – плащат в пари, във време, в логистика и очакват възвръщаемост (в оценки) и дори благодарност (в разбиране и послушание) от децата си.

Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!