За родители

Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите 20 причини защо понякога харесвам повече шефа в офиса си, отколкото детето шефа у дома:

У дома:

Спортно ядене

Хапка – ставаш и вземаш хвърлената на земята играчка, хапка – и пускаш диска на „Бамби“, за да спрат най-накрая писъците, хапка – и пак вдигаш играчката…

Ключов елемент е търпението. Ще се опитаме да пресъздадем някои от най-честите ситуации и подходящи ответни фрази от живота на Площадката:

1. Броим до 10:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10:

1. „Госпожо, защо крещите?“

Момент на тягостно мълчание, в което се взираме една в друга – дамата на средна възраст в мен – възмутено, аз в нея – недоумяващо. Че кога съм крещяла? Аз по принцип не викам, още по-малко на публични места и по-конкретно в мебелен магазин. След това се сещам, че 

Раждането на три деца промени много неща в живота ми, но най-неочакваното от тях беше повишената като количество (с непознати) и променената като качество (с близки хора) комуникация. Ето няколко от най-странните реплики, които съм чувала по мой/наш адрес: 

Децата, които са определяни като по-тревожни или по-емоционални, често се будят по няколко пъти нощем, трудно заспиват или имат неспокоен сън. Обикновено тяхната нервна система е по-чувствителна на стимули – зрителни, слухови, тактилни и т.н., и бързо се претоварва. Затова е важно те да имат добър режим на бодърстване и сън, както и балансирано хранене.

Детските наказания са претърпели своя път на развитие – от плесник зад врата до откровен бой, от стоене на колене върху грах в ъгъла до задължението да се мият подовете вкъщи цяла седмица, от лишаването от сладко за обяд до отнемането на компютър или таблет.

1. На колко години трябва да им разясня, че бебетата не излизат от пъпа на майката?

Най-лошото, което можем да направим, когато обсъждаме с детето някоя книжка, е да оценяваме отговорите му.

Ясно е, че задаваме въпроси, но е важно те да подканват към дискусия, а не да бъдат проверяващи – това е голямата ни грешка.