За родители

Омъжена съм за съпруга си Харвати от 16 години. Ние сме щастливо женени. Наистина щастливо.

Целта ми с този текст не е да звуча назидателно, а да споделя как изглежда нашият щастлив брак отвътре или по-скоро как НЕ изглежда. Защото бракът понякога е много трудно място да бъдеш и ще се радвам, ако опитът ми помогне на някого.

Поканите за разговор в училището на детето никога не са по добър повод. Родителят е напрегнат още преди да е влязъл на срещата, представя си колко ще е мъмренето, какви последствия ще има за детето, подготвя си фрази наум.

Наближава най-вълшебното време в годината. Време на очакване, надежди и детски желания. Голяма част от децата вече сътвориха коледните си писма и ги изпратиха до белобрадия старец на Северния полюс. Други все още се колебаят какво да си поискат. Изборът им е затруднен от непрекъснато появяващите се реклами на примамливи играчки, устройства, дрехи и аксесоари, и т.н.

Например аз вече няколко пъти подарявам двете енциклопедии „Всичко за приятелството“ и „Всичко за чувствата“ с празен буркан, на който е залепен празен етикет. Или с голям картон, на който да си направи детето табло на чувствата (или понякога подарявам това: „Табло с емоциите“).

Сега може би трябва да започна с признание: Коледа за мен е магия. Да, знам – изтъркано и банално е! Но моля изслушайте ме! Тоест изчетете ме докрай – аргументирам се добре. :)

Първо искам да поздравя тези от вас, които имат здравословни и конструктивни отношения с бабите и дядовците на своите деца.

 *аплаузи*

 *изчакваме тези хора да напуснат разговора*

Разбирам, че обичаш детето ми. Сигурна съм, че имаш своите причини да му подаряваш точно това, което обикновено подаряваш.

В тази забавна игра, вие тествате едновременно грамотността и физическата си гъвкавост, а също така осигурявате страхотно изкарване на семейните събирания.

Наскоро имах разговор по темата с една приятелка, майка на 9-годишна девойка. Докато аз на висок глас коментирах как в детската градина се търси Дядо Коледа за тържеството, тя ми изшътка: