За родители

Агресията у децата обикновено е трудна за разгадаване, особено ако няма явен конфликт и съперничество между връстниците.

Тъй като се демонстрира враждебност, всички наоколо също стават нападателни.

В голям процент от случаите обаче агресивните деца имат нужда от спокойствие, утеха и здрава прегръдка.

Агресивното поведение всъщност им служи да държат околните на „безопасно разстояние“.

Изборът между куче и котка за детето ви зависи от различни фактори като начин на живот, местообитание, лични предпочитания. Ето няколко неща, които да обмислите, преди да решите какво домашно животно ще е най-подходящо за вашето семейство:

1. Компания – котките могат да бъдат отлични другари на децата, да участват в игрите им и да се гушкат до тях в часовете на почивка. Те могат да бъдат „мъркащ“ източник на успокоение и подкрепа за деца, които са самотни или тревожни. 

Страхът от тъмното се свързва със страх от неизвестното, което се крие в тъмното. При децата в предучилищна възраст той се приема за норма и ролята на възрастните е да помогнат на малчугана да премине през този период с усещане за удовлетворение и гордост.

Децата, които са определяни като по-тревожни или по-емоционални, често се будят по няколко пъти нощем, трудно заспиват или имат неспокоен сън. Обикновено тяхната нервна система е по-чувствителна на стимули – зрителни, слухови, тактилни и т.н., и бързо се претоварва. Затова е важно те да имат добър режим на бодърстване и сън, както и балансирано хранене.

Време за мартенички!

Ето ги младите и красиви Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи за малки и големи.

Защо гледам сериали? Защото ме разсейват! От нелекото ежедневие и еженощие на една майка на двама ученици. Като ги гледам, не мисля изобщо за децата, училището, сополите и т.н.

Само не мога да гледам индийски сериали. И не защото нещо имам претенции към съдържанието – не, аз така и не успявам да стигна това съдържание, защото сюжетът там се движи със скоростта, с която моите деца си обуват обувките… Просто нямам сили и това да чакам в тоя живот…

Ревността между децата в семейството се получава, когато  „има какво да делят“ – вещи, пространство, внимание, време с родителя насаме.

Често се случва поради повечето грижи за бебето и умората на майката по-голямото дете да бъде ощетено:

Периодът между 2 и 3 години е изключително важен за всяко дете. Родителите го наричат „бебешки пубертет“, „ужасните две“ и „невъзможните три“, а всъщност тогава се случва важна промяна в психическото развитие.

Трудното и дълго приспиване е един от най-честите проблеми със съня в ранна детска възраст. Това има своето обяснение, а когато знаем причините, можем да се справим. Опитът ни показва, че когато сънят на детето страда, родителите приемат това за факт и вярват, че на тях се е паднало едно от онези деца, които просто не спят добре. А това не е така. Всеки един проблем със съня има своето решение, стига да се намери верният подход. Това важи и за трудните приспивания.

Предстоят празници, срещи с роднини и подаръци. Ще има очаквания и малките деца да изказват признателност, да са благодарни за вниманието, лакомствата, подаръците. А децата под 5 – 6 години не осъзнават това, по-скоро ние, родителите, и другите възрастни роднини го очакваме.  

Поканите за разговор в училището на детето никога не са по добър повод. Родителят е напрегнат още преди да е влязъл на срещата, представя си колко ще е мъмренето, какви последствия ще има за детето, подготвя си фрази наум.