Блог

Спомняте ли си безгрижните дни преди появата на децата? Как, ако трябва да отскочите до магазина, просто си измивате зъбите...

В дните, преди да имам деца, когато чувах хората да говорят, че родителството е тежък труд, аз любезно се съгласявах с тях. Но всъщност си мислех, че тези приказки са просто оправдание на уморени родители, или пък някаква форма на великодушие и окуражаване на не особено старателните такива.

„Здравейте, синът ми е в VII клас, предстои му да кандидатства, а няма никаква амбиция да учи, светът му е игри на компютър и телефон, когато ги отнема и го лиша от тях, става вечно намръщен, сърдит, не говори с никого, когато му заговоря за училище, въобще не слуша вече… не иска и да спортува… дайте ми съвет, моля!“

Не сте му купили играчка – голяма работа! Изпадна в истерия само защото искаше да ви попита нещо, а вие говорите по телефона – ама че глупост! Но разбираме, че обидата е нещо доста субективно и е трудно да се оцени доколко е съществена.

Вместо да търсим обяснения и измерители, по-добре да се отнесем по човешки, а именно:

Първо, Господи, никакви татуировки! Нека нито един китайски йероглиф или цитат от „Мечо Пух“ не докосне нежния й ханш!

Не защото смятам, че те са ужасни или защото родителите им са. А защото смятам, че за да се отгледа дете, е необходимо цяло село и аз се грижа за селото ни. 

Онзи ден си говорих с приятелка с деца и споменах нещо, което пазих в тайна доста дълго време: аз правя забележки на децата на площадката – на моите, на вашите и на всяко дете, което има нужда от напътствие.

 1. Вашето дете не е единствен и най-валиден критерий за сравнение и подражание.

Това е много трудно за разбиране от родителите на 1 дете. Обикновено те смятат, че развитието на детето им е показателно за развитието на ВСИЧКИ деца и щом техният син е проговорил на година, то всички, които се отклоняват от този показател, се нуждаят от консултация при логопед, невролог и/или психолог.

Пет работещи съвета как да не избухваме от непослушанието на децата си

Още преди година отношенията ми със седемгодишната ми дъщеря Кира не вървяха добре. Тя непрекъснато беше недоволна, мрънкаше, крещеше. А аз непрекъснато избухвах. При това, когато Кира беше на 6, се роди Лида и положението съвсем се влоши – ревността просто разкъсваше по-голямото ми момиче и тя стана непоносима. Веднъж дори демонстративно се напишка на дивана в хола, защото бях твърде уморена 

Урок №1: Всички сравнения са недопустими. Когато деветокласник бил сравнен не в негова полза с по-младия си брат, отвърнал на баща си – „Ти си вицепрезидент на технологична компания, но ако си мислиш, че си голяма работа – виж какво е постигнал Бил Гейтс на тези години!”.