За учители

Какво сте намислили за децата си през ваканцията? Не бързайте, опитайте се да си припомните всичко, което сте планирали да организирате за тях:

Да напреднат с английския?

Да тренират писането на букви?

Да засилят ходенето на музикални уроци?

Да решават задачи?

Преди да изберем активностите, с които да се занимава детето ни, е необходимо да се съобразим с възрастта, с възможностите и с желанията му. Родителят е този, който може да разпредели качествено свободното време на своето дете, така че то да се чувства комфортно. Така например:

Време за мартенички!

Ето ги младите и красиви Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи за малки и големи.

Никога в живота си няма да имате по-голяма възможност да изчистите света си от незначителните неща. Ако сте си мислили, че щастието е да имате красиви обувки или стилна рокля, то сега ще разберете за какви глупости сте пропилявали ценните минути и часове от времето ви на тази земя, доколко наистина малки са били малките ви радости. 

Когато родителите са поканени на разговор в училище, те знаят, че той няма да е приятен. От самото начало, вътрешно, те са в „отбранителна позиция“. Трябва да сте наясно, че над 90% от родителите се отъждествяват с децата си.

Неотдавна случайно се оказах на входа на детска градина в края на работния ден. Покрай мен минаха поне 4 майки с децата си. Изненадах се, че чух четири напълно еднакви разговора (доколкото могат да бъдат наречени разговори):

Нека приемем версията, че всеки здрав организъм, който се чувства в безопасност, би трябвало да се стреми към развитие, т.е. би трябвало да има естествена мотивация – развивай се, пораствай, живей. Ако тази мотивация намалява или отсъства в нашето дете, са възможни следните варианти:

След като чувам поне десет родители на седмица да заявяват: „Искам да заведа детето си на психолог – не иска да учи!“, реших да напиша текст по темата.

Лошата новина: психологът, за съжаление, не може да махне с вълшебната си психологическа пръчица и да направи така, че детето да обикне училището. Няма как да внуши, че неинтересното е интересно, страшното – нестрашно, болезненото – безболезнено.

Синьо, червено, зелено… Много е красиво, но ще успееш ли да откриеш липсващите цветни моливи?