Блог

Повечето родители искат децата им да са успешни в живота и затова ги учат на поведение, което смятат, че ще им осигури светло бъдеще. Но това, което научих, докато правих проучвания за книгата си „П

През 85-а година се прибирах сама след часовете и правех каквото си искам. Четях, докато хапвах вкуснотии в леглото, разхождах се с приятели из квартала, ходех в парка, за да се катеря по дърветата, крадях ябълки, прескачах оградата на строежа до нас, скачах в дупки, палех огньове, звънях на съседите и се криех, хвърлях яйца през балкона, биех се, един път в седмицата ходех на кръжок по рисуване, защото ми харесваше.

Седя си и в апартамента няма никого. НИ-КО-ГО. Само аз и една муха. И ушите ни – на мен и на мухата – звънят от тишина. На пода са разхвърляни кубчета, играчки, пъзели, детски сокчета и килимче за упражнения на моториката.

Мъжът ми заведе Алиса при дядо ѝ и ще останат там цял ден, а аз се съгласих да приема ролята на „лошата майка“, посипах си главата с пепел и рухнах на дивана. Мухата падна до мен и захърка.

 Не знаем дали са малко или много – за нас минаха светкавично бързо и макар да бяха изпълнени с предизвикателства и вълнения, имаме чувството, че сега започваме. Защото сме пълни с идеи и планове. Но искаме накратко да споделим с вас какво се случи през изминалата година:

Важно е да обясните на децата си основни понятия, свързани с парите и финансите – ако разберат правилно принципите като малки, те ще бъдат разумни с финансовите си решения като възрастни

Знам, че общоприетото мнение е да не тревожим децата с такива понятия и темата за парите е табу в семействата на повечето българи, но аз смятам, че още от малки нашите наследници трябва да участват в управлението на семейните финанси.

Обикновено малкото дете тича при мама, за да сподели и най-малкия проблем или успех. Но колкото по-голямо става детето, толкова повече започва да крие от родителите си. Това често ги поставя в неудобно положение.

Често родителите задават въпрос: може ли да наказваме децата си и как? Но ето какъв е проблемът с наказанията. В живота на възрастните наказания почти няма, ако не включваме сферата на углавните и административните права и общуването с КАТ. Извън това няма никой, който ще ни наказва, „за да знаем друг път“ или „това да не се повтаря повече“.