Mariana Krysteva

Днес ще бъдем заедно с усмихнатите момичета Симона и Мария.

За Симонка казват, че носи Слънцето в очите си и раздава Светлина и Любов. Нетърпелива да види прекрасното си семейство и да опознае света, тя се ражда доста по-рано от очакваното и престоява в кувьоз. Симонка е с детска церебрална парализа, учи в масово училище и разказа за себе си на Мария.

5. Ако детето ми е лично засегнато (физически или емоционално) от детето със специални потребности, към кого е редно да се обърна – родителите му, класния ръководител, директора?

Това са Анна Йончева и Ваня Тодорова и тяхната цел е да запознаят децата в детските градини и училищата с техните връстници със специфични потребности, показвайки им, че те са като всички нас – имат мечти и искат да бъдат приемани и уважавани. 

Смятат, че колкото по-рано се разговаря с децата открито за хората с увреждания и слабите социални групи, толкова по-голям е шансът те да изградят правилната ценностна система.

9. Често родителят отстъпва. Веднъж щом заведете детето до входа на детската градина, не се изкушавайте да го вземете отново след двайсетина минути.

За много родители на петокласници е трудно да се ориентират дали детето им е вече голямо или все още има нужда от непрестанна грижа и опека. Периодът на преминаване от начален към среден етап на образование съвпада с началото на „обективна криза на развитието на децата на 10-11 години“.

Детето с добра самооценка преминава по-лесно през предизвикателствата на живота. Съвременната психология убедително показва, че можем силно да влияем както върху самооценката на детето, така и върху поведението му, като му показваме, че забелязваме постиженията или неуспехите му.

На 7 години детето все още е в период на бурно физическо, психическо и емоционално развитие и ако трябва да кажем с една дума кой е най-важният фактор за здравето и успеха му, тази дума ще бъде „движение”.

Човекът е създаден, за да се движи.

И така, първо – ходили ли сте на море с 4-те деца?

О, да, от както сме с 4 деца не се е случвало да ходим на море без тях. Понякога родители на едно дете ни питата: „С всички ли ще ходите на море?“ Аз учудено отговарям: „Разбира се, че с всичките, нали всички са ни деца.“ Не мога да си представя, да ходим по отделно.

Когато говорим за непослушанието, всъщност говорим за инстинкта за съпротивление.

Съпротивлението, това е защитна реакция на определен контрол и принуждаване.

Най-вероятно вече имате поне един поп-ит (pop-it) у дома. И ако ви се струва напълно безсмислен, можете да опитате няколко игри, които да го направят малко по-полезен – ако не за околната среда, то поне за интелектуалното развитие на детето.

Но ние съвсем сме забравили това. Развили сме един вид деменция. Аз съм забравила, родителите ми също, бабите – и те.

Ето например отидохме с Алиса (6 г.) на гости при дядо ѝ. Времето е прекрасно, барбекю в градината, пеперуди, охлюви, паяци, шишарки в огъня, върбите шумят от вятъра. С една дума – щастие. И всичко е наред, докато не седнем на масата.

Тогава се започва – при това едновременно, при всички.